This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Шарли ебдо

Ако има нещо, което напълно не проумявам, то е удоволствието, с което анонимни интернет тролове се подиграват с всяка човешка трагедия, отразена от медиите. Мога да разбера тъпия опит за хумор, сарказма или желанието да се направиш на интересен, но ми е адски трудно да приема, че е възможно човек да е дотолкова опериран  от емпатия, че да опитва това, когато темата е страданието на другите.

В тази връзка, в интерес на истината разбирам защо вчерашната трагедия в Париж доведе до хиляди брутални коментари срещу мюсюлманите като цяло (въпреки че не приемам идеята да съдим една огромна и разнородна общност за престъпленията на идиотите в нея), дори правя опит да разбера онези, които рационализират атаката в Париж като отговор на реалното или измислено насилие, причинено от Запада в Близкия изток (при все че ми се струва абсолютно безумно да оправдаваме хладнокръвното убийство на едни невинни хора с това, че някой някъде хладнокръвно е убил други невинни хора), но ме побъркват до пълно отвращение коментарите, според които станалото е „малко“, трябва им „повече“ или французите са си го получили.

(Впрочем, последните думи, както сигурно знаеш, съвсем не са творение на анонимен трол, а на някакъв боклук на име Валентин Георгиев, който изглежда си тежи точно на мястото като журналист във вестник Дума.)

При все че не приемам, не разбирам и се отвращавам от всички тези мнение обаче, самото им съществуване ме кара да вярвам, че напук на всичко дневният ред на терористите, извършили чудовищното престъпление в Париж и продължаващи да извършват още по-чудовищни актове на насилие в Сирия и Ирак, окончателно и безвъзвратно се провали.

Символ на провала му, разбира се, не е само пълното отсъствие на страх, с което огромно количество хора изразяваха всякакви мнения по адрес на атаката, но и вълната на солидарност в медиите по света, много от които веднага споделиха някои от най-циничните и обидни за ислямизма карикатури на Шарли ебдо. Така с нападението си терористите сами се простреляха, защото днес почти всеки е виждал рисунките, чието съществуване толкова много ги дразни, и те вече са на толкова много страници хартия, сървъри и компютри по света, че едва ли някога ще изчезнат.

Символ на провала е и обещанието, че Шарли ебдо ще излезе отново още идната седмица с още повече карикатури и този път ислямската общност няма да има дори подобие на морално право да се възмущава от това.

Възможно е преди 30 или 40 години атака като вчерашната да беше довела до (авто)цензура от страх или фалшив конформизъм, но днес – когато едно клипче, споделено в Twitter понякога е достатъчно, за да предизвика революция – тя води единствено до възмутената ответна реакция на толкова много хора, че на терористите няма да им стигнат куршумите.

Терористите направиха грешката да си помислят, че нападайки редакцията на един вестник ще успеят да го спрат или накажат, без да осъзнават, че така само ще превърнат всички нас в Шарли ебдо. Правото да се изразяват свободно е така вкоренено в светогледа на гражданите на Европа, че няма акт на насилие, който да успее да го помръдне.

Колкото и иронично да е, именно такъв е урокът, който можем да научим от идиотската изцепка на онзи олигофрен, минаващ за журналист във вестник Дума.

Коментирай