This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Швейцарска (м)истерия

Един от куриозите на пазарното ни общество е, че всеки е щастлив да се възползва от възможностите му, до момента, в който не установи, че погрешните решения имат негативни последици за него лично. В този момент типичният гражданин се превръща в отявлен социалист, който започва да настоява държавата „да разреши проблема“. Това е стандартната реакция, както на богатия бизнесмен, изправен пред чуждестранна конкуренция, например, така и на банковия клиент, взел заем в определена валута при изключително изгодни условия, който започва да се оплаква от злощастната си съдба и онези измамници банковите служители в момента, в който въпросната валута съвсем не хипотетично поскъпне.

Както може би си се досетил, повод да пиша е желанието на група български граждани държавата да вземе мерки, за да разреши проблемите, в които те изпаднаха с поскъпването на швейцарския франк отпреди няколко дни. А основната ми теза може да бъде формулирана в еретичното звучащото твърдение, че никакви мерки не трябва да бъдат взимани на ниво държава и тези хора трябва да бъдат оставени да изпитат последиците от собствената си грешка.

Като казвам това, искам да подчертая, че нямам нищо лично против някого, а още по-малко се ръководя от някаква форма на мизантропия – тъкмо напротив, мотивът ми е, че, ако държавата се намеси, тя ще извърши несправедливост срещу всички останали български граждани.

Как би се почувствал например човек, взел заем в евро и редовно плащащ си по-високите лихви, когато разбере, че, ако беше решил да рискува и беше използвал франковете като валута, не само щеше да плаща по-малко през целия период досега, но и в момента, в който рискът му се окаже неоправдан, държавата щеше да му подаде ръка?

Какво да кажем за този, който държи депозит в рубли? Нима неговата грешка е по-малка и не трябва ли държавата да компенсира и него?

Справедливо ли е да се иска „връщане на всички валутни разлики и надвнесени лихви като недължимо платени“, но да не се отваря дума за по-малките внесени лихви по времето, преди швейцарският франк да поскъпне?

И най-вече, трябва ли да има привилегировани групи от български граждани, които да получават специално отношение, когато сбъркат? Какво морално право би имал например човек, който си поиска от държавата да му помогне за заема, да критикува държавата, когато помага на друг млад човек да си купи медии? Или ски писти? Или компании за производство на цигари? Или пък мини?

В крайна сметка всеки от нас трябва да осъзнае, че важен елемент от това да си достоен човек и гражданин на България е да разбираш, че животът ти освен права ти носи и отговорности – и най-голямата от тях е отговорността да поемеш сам негативните последици от собственото си безразсъдно, а не да настояваш чиновниците да ги разпределят измежду всички онези, които в миналото са постъпили по-разумно.

Коментирай