This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За Русия с любов

Ако човек проследи реакциите в медиите, минаващи за проруски у нас, по повод убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов, навярно ще му направят впечатление няколко интересни нюанси, отсъстващи у онези с различна ориентация. Вестниците Дума и Атака например са може би единствените по-големи издания в България, чиито редактори са преценили, че за читателите им тази новина няма да е интересна, така че в тях тя не е отразена. Онлайн стожерът на „лявата“ журналистика Авторски поглед е избрал друг подход, който лесно се вижда още от дописката за самото убийство и продължава да се поддържа в коментарите материали, които я следват.

Да започнем от дописката. Както можеш да видиш, тя съдържа три изречения за престъплението, едно за скоростно започналата полицейска операция по залавянето на убийците и кратка биографична справка, от която разбираме, че Немцов е бил в компанията на 24-годишна украинка по времето, когато е разстрелян, че е бил съветник на един неправоверен украински президент в миналото, че се е издигнал по времето на Борис Елцин и че е арестуван неколкократно за участието си в протести срещу властта.

Докато тази добре подбрана биографична справка обаче би могла да мине за коректно (макар и не особено качествено) отразяване на станалото на всяко друго място, където споменаването на Украйна и противник на Путин не предизвиква стройна реакция на справедлив гняв, то последващите материали на сайта много по-ясно показват правилната партийна линия. Ето някои от техните заглавия: МК: В отговор на убийството на Немцов трябва да се обединим около Путин, Руска либералка: убийството на Немцов е удар срещу Путин, Американската агентура получи ключовите думи за убийството на Немцов, Убийството на Немцов е провокация за засилване на антируските настроения и не на последно място Убийството на Немцов е поръчково и притежава изключително провокативен характер (коментар не на кого да е, а на самия руски президент Владимир Путин).

Ако по някаква случайност тези статии не са ти подсказали как е правилно да се мисли, на помощ идва тежката артилерия – в текста под заглавие Кой уби Борис Немцов Авторски поглед разглежда различните официални версии за престъплението, най-вероятните измежду които са, че то е организирано от Украйна, политическите опоненти на Путин или ислямистки групи (като версия за евентуалното участие на руския президент или негови приближени, разбира се, въобще няма), а в коментара на Петър Волгин Кой има интерес от смъртта на Борис Немцов? авторът демонстрира впечатляващата си дедуктивна мисъл и разкрива, че Немцов е представител на американската „пета колона“ в Русия (което вероятно означава, че смъртта му не е чак такава драма в очите на Волгин), поръчителите на убийството му дори не са в Европа (а по-далече, се‘ш се), а целта е да бъде дискредитиран и свален Путин.

(При все че аз самият не се чувствам квалифициран да спекулирам по темата с възможния поръчител на това престъпление и неговия интерес, не мога да не кажа, че начинът, по който се приема, че най-добрият шанс една държава да победи опонента си начело на друга държава е да организира разстрела на негов основен враг – при това финансиран от първата държава, според създателя на тази теория – ме кара да смятам, че може би причината Волгин да е толкова некадърен журналист все пак е, че има непоправими пропуски в началното си образование.)

Ако има нещо впечатляващо в реакцията на новината за убийството на Борис Немцов сред пропутинските медии у нас, то не е свързано със самата реакция като такава – аз отдавна вече не се надявам да видя примери за качествена, базирана на факти журналистика измежду писанията в тях. Това, което ме изумява, е знакът на равенство, поставян между русофилството и путинофилството, и пълното обсебване на първото от второто.

Мисля си, че истинският русофил е човек, симпатизиращ на Русия и нейния народ, изпитващ възхищение от нейните културни постижения и уважаващ интелектуалния ѝ принос към света. За един такъв човек квази-диктаторската власт на Путин и свързаните с нея процеси на възраждане на култа към силата, преследване на неудобните, престъпност без аналог в развития свят, корупция и бедност би трябвало да са обидни. Каквато и да е истината за смъртта на Борис Немцов, фактът, че тя се случва в страна, в която броят на убийствата на глава от населението е над два пъти по-голям от този в САЩ, шест пъти по-голям от този у нас и десет пъти по-голям от този във Великобритания, сам по себе си е показателен за възможностите и/или желанието на днешното руско управление да защитава сигурността на гражданите.

Прибави и останалите характеристики на Путиновата власт и ще разбереш, че единствено човек, който в душата си е яростен русофоб, би могъл да стане автор на някой от цитираните по-горе материали.

Коментирай