This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Кога ли ще настигнем… Румъния?

Както спомена премиерът Борисов наскоро, не беше толкова отдавна времето, когато България изпреварваше Румъния в много от реформите си и се надяваше да бъде отделена от нея в европейския мониторинг за Шенген. Икономиките и на двете държави растяха относително бурно в първите години на новия век, но докато българското правителство съумя да поддържа бюджетен излишък в периода между 2004 и 2008 г. и сравнително ниски дефицити през годините на кризата (с изключение на 2009 и злополучната минала година), които въпреки относителното безвремие на първото правителство на ГЕРБ намалява през всяка година до идването на Орешарски на власт, румънският бюджет така и не излезе на плюс в същия период, а през 2008, 2009, 2010 и 2011 г. беше в свръхдефицит.

По всичко личи обаче, че кризата успя да принуди румънските управляващи да са по-отговорни по отношение на държавните разходи и по-отворени за реформи точно по същото време, в което България изреди едно лишено от реформаторска визия правителство, една популистка коалиция, опитваща се да спечели време на цената на огромно отвързване на разходите, и новата версия на кабинета „Борисов“, която изглежда смята да ни управлява точно по същия начин като първата.

Резултатът, разбира се, не закъсня. Реформаторските усилия на румънските управляващи доведоха до една впечатляваща (поне за страничния наблюдател) кампания за борба с корупция, изведоха бюджета на страната до излишък и задействаха амбициозен план за намаляване на данъците, който започна да се реализира в последните дни и с малко късмет ще продължи и през следващите 3 години.

Отсъствието на воля за реформи, криминалните зависимости и евтиният популизъм от страна на нашите управляващи задържат България в някакво особено безвремие, в което политиката се прави на парче, от време на време се запълват дупки на цената на нарастваща задлъжнялост, а наистина впечатляващите ни резултати в определени сфери като аутсорсинга биват постигани, единствено защото родните политици още не са достатъчно амбицирани „да ги оправят“.

Не знам дали реформаторският ентусиазъм ще се задържи в средите на управляващите в Румъния, но, ако това стане, а ние си продължаваме по старому, след няколко години ще бъдем изправени пред избора между много тежки радикални промени, само за да издържим на конкуренцията на северната ни съседка, или мултиплициращо се за неопределено време огромно изоставане от западния свят, който на думи така бихме искали да настигнем.

Коментирай