This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Анатомия на лъжата: НРБ

Както знаеш, носталгията по изгубения социализъм, която допреди няколко години рядко се споделяше извън ограничения кръг на крайните социалисти и комунисти, напоследък се превърна в нещо като модна тенденция. Прекрасно илюстрирайки правилото, че колкото по-отдалечени сме от даден период или място, толкова по-въображаема е представата ни за него, дори във време на информационна пренаситеност, това явление в последно време вдъхновява огромно количество зле информирани статии, които учудващо си приличат една с друга и не толкова учудващо се опитват да ни убедят, че социалистическа България е била много по-добро място за живеене от страната ни днес, често използвайки аргументи, предизвикващи единствено бурен смях у всеки относително образован човек (но за сметка на това, без да прибягват до каквито и да било доказателства).

People's Republic of BulgariaНякои от споменатите аргументи, разбира се, са толкова наивни, че дори и авторите им едва ли вярват в тях. Такива например са твърденията, че образованието и здравеопазването в Народна Република България са били безплатни и общодостъпни. Както вече е ставало дума, няма как да бъде безплатна услуга, предлагана от хора, получаващи заплати, в сгради, харчещи ресурси за построяването и поддръжката си, с помощта на материали и инструменти, които са произведени от други хора на заплати в други сгради с помощта на машини, създадени от трети хора… и така нататък. Образованието и здравеопазването в социалистическа България са държавни, но това единствено значи, че вместо всеки да си плаща за тях директно, харчи дори повече през данъчната система (която гълта ресурси, за да поддържа съществуването си). Големите губещи в този случай са именно обикновените български граждани, които на практика субсидират достъпа до тези услуги за членовете на комунистическата номенклатура.

Според друга популярна лъжа, безработицата в епохата на социализма е нулева. Даже да оставим настрана факта, че това чисто и просто пропагандно твърдение не се потвърждава от данните и през 25-те години преди 1989 общият процент на заетите спрямо цялото население на България е средно 53 (при някъде около 45-47 днес), голяма част от работните места, които НРБ създава, са изцяло фиктивни и нищо не добавят към общественото благосъстояние (а това, трябва да знаеш, е най-важната характеристика на труда). Има го, разбира се, и дребният поне в главите на социалистите проблем, че стотици хиляди българи са „разпределени“ по работни места против волята си в периода на диктатурата, а броят на онези, участвали в тази или онази насилствена трудова кампания, е далеч по-голям.

Аргументът за отсъстващата безработица често бива допълван от този за равенството, според който гражданите на народната република може и да са били бедни, но поне са били еднакво бедни, „а не като сега“. За авторите на тази лъжа, естествено, няма особено значение, че не едно и две изследвания на комунистическата номенклатура ясно демонстрират крещящото неравенство в привилегиите между членовете ѝ и обикновените хора. На тях едва ли могат да им повлияят и разсекретените в последните години документи, описващи заплатите на висшите функционери в партийния и държавния апарат, като например този, от който разбираме, че от двата си основни поста Тодор Живков получава общо 4000 лв. месечно при средна заплата от 165 лв. за периода (същото съотношение днес би значело „първият“ да „изкарва“ почти 21 000 лв. на месец).

Според следващата пропагандна лъжа, българската армия, освен повод за гордост, е била и своеобразен инкубатор, възпитаващ у всеки български младеж чувството за дълг, дисциплина и приятелство. Периодът непосредствено след 10 ноември 1989 г., когато много от тези добре възпитани младежи или напускат страната в рамките на 2-3 години, или преминават от другата страна на закона, е прекрасна илюстрация на това невероятно постижение.

В същия стил, пропагандаторите на социализма с трепетна носталгия говорят за общественото възпитание и отсъствието на престъпност от онази епоха. В наши дни вече знаем, че дори това твърдение е изключително далеч от истината и, че престъпността в НРБ не се различава кой знае колко радикално от тази днес. Например, според секретен (естествено) анализ на началника на народната милиция от януари 1989 г., броят на регистрираните криминални престъпления през 1988 е 52 473, 61,1 процента от които са кражби на домашно имущество. Трябва да допълня и, че никакъв коментар за престъпността през периода на диктатура не може да бъде пълен, ако не вземе предвид престъпленията, извършени от самия режим, някои от които имат дълготраен негативен ефект върху България и в годините след рухването на комунизма.

Нелепите твърдения на носталгиците по онова отвратително време продължават и във всевъзможни други посоки – от качествената култура (наистина ли?) та до евтините (но адски некачествени) стоки по магазините (да, и двете!). Ние обаче ще спрем дотук и, вместо на фалшива носталгия, следващите няколко теми в E-lect ще бъдат посветени на едно от големите киносъбития на годината, спорт и самоусъвършенстване, а също и на някои от по-актуалните глупости, с които сме принудени да се сблъскваме в страната ни през 2015 г.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

27 Comments

  1. Неродоотстъпник says:

    От мен имаш оценка “слаб 2″, приятелю Юри. Не знам кой набор си и дали си бил свидетел на “ужасите” на социализма, но си доста зле с материала. 

  2. Хехе, треперя от ужас всеки път, когато произволен интернет анонимник, демонстриращ проблеми още на ниво елементарен правопис, тръгне да ми поставя оценки :) .

  3. Иван Иванов says:

    Прекрасно илюстрирайки правилото, че колкото по-отдалечени сме от даден период или място, толкова по-въображаема е представата ни за него… Налага се да добавиш и много по лесно се лъже. Не знам откъде черпиш информация за безработицата, но или източниците ти не струват или си откровен демагог /някой им казват журналист на свободна практика/.

  4. Емил Митев says:

    ЗА АВТОРА: Не съм с червени идеи, обаче обективно погледнато искам да ми отговорите на един въпрос и тогава може и да се съглася с материала. Едно време баба ми и дядо ми идват от село… обикновени хорица. Отглеждат 2 деца, купуват си кола и апарамент в София, както и изграждат двуетажна вила на село. Дядо ми военен, старшина с образование до някое си отделение. Баба ми – магазинерка. Сега в днешно време ще ми дадете ли пример за такива хора? (Без мутри, политици и техни роднини, МОЛЯ!!!). Ако ми ги покажете, тогава съм съгласен с Вас и статията колко е било зле по онова време, а днес е супер.

    Поздрави!!!

  5. @Иван Иванов, както вече съм казвал, се старая да не коментирам наивните мнения на разни неграмотници ;) .

    @Емил Митев, никога не съм твърдял, че днес е супер – напротив, не е, и най-важната причина за това е 45-годишното безвремие на социализма. Иначе познавам много хора, които си купиха коли и апартаменти в София в последните години и не са мутри, политици или техни роднини, да.

  6. Емил Митев says:

    Те са на банката все още най-вероятно тези коли и апартаменти. След има-няма 2 поколения може и да станат притежания на внуците им, ама не е сигурно.

  7. Я стига глупости! Първо, имах предвид точно хора, купили коли и апартаменти със собствените си спестявания – за един програмист например не е трудно да събере парите за подобна покупка за 4-5 години – и второ, поколения? Really? Средният период за изплащане на ипотека днес е по-кратък от средния период, в който се чака за апартамент по време на НРБ (и в който държавата ти взема пари за него предварително).

  8. грама says:

    Юри в пети коментар не демонстрираш високо познание по Български език.

  9. Petar Petrov says:

    Както винаги истината е някъде по средата. Нито тогава е било толкова зле, колкото описаното в статията, нито пък сега е толкова добре. В статията има откровени неистини. Не би могло да бъде вярно твърдението за престъпността, тъй като тогава нямаше железни врати на апартаментите, те дори не ги заключваха, а в малките случаи, когато се заключваха ключът беше под изтривалката и всички знаеха това. Така че в този смисъл очевидно е, че страх от престъпност не е имало и като цяло и престъпността беше изключително ниска, то едното е следствие от другото. Разбира се като изключим безчинствата на комунистите, които също са престъпност и то още по-лоша. Ако трябва да сме обективни в момента се живее определено по-зле от тогава, но имаме реален шанс някога да заживеем по-добре, т.е. единствената разлика от тогава и сега е в това, че шанса е на наша страна сега или казано по друг начин: времето е наше… 

  10. Илиян Димитров says:

    Юри, извинявай, но ми се струва, че едва ли имаш реални спомени от времето на НРБ, че чак и статии да пишеш по темата. Няма да отричам, че комунизмът нанесе неизлечима рана на цялото човечество и последиците от режима още дълго ще са явни, най-вече в съзнанието на “социалистическите” нации, но искам да те уверя, че България по онова време беше, чисто икономически, много по-силна държава, отколкото е сега. Десетилетия наред се граби “бедната” и “изостанала” комунистическа България, както от новия “демократичен” елит, така и от западните фирми, които натрупаха милиони от поръчкова приватизация. Как стана това?
    Всяко населено място имаше достатъчно индустриални отрасли, за да осигури работни места на населението (градско или селско). Дори имаше много незаети места, по-нежелани от хората. Ще дам пример. Когато заработва АЕЦ “Козлодуй”, трудно може да се намерят работници за хилядите длъжности. Държавата предлага заплата от минимум 500 лв. за най-ниско квалифициран работник, но желаещи няма от страх от радиация. Събирани са хора от Враца, Кнежа, Бяла Слатина, Плевен, Видин, Лом, които всеки ден са пътували със служебен транспорт до централата. Въпреки огромните привилегии (апартаменти, премии, ваканционни карти), работници трудно се намират. А сега как е? Освен че дядо ти трябва да е владика, трябва и 5 цифрена сума да предложиш за работа в АЕЦ, при същите условия на труд. Защо е така? Няма да коментирам. Баща ми дълго време работи като корпусник в корабостроителницата в Русе със заплата от 650 лв. Тази заплата е съпоставима с 5000 лв. сегашни пари. Не беше връзкар, просто тежка и опасна работа никой не желаеше да работи. Майка ми беше машинописка в същия завод и вземаше скромните 85 лв. Държавата беше богата, поне много по-богата от сега. Вече сме 2015 г. и над 85 процента от населението живее в домове построени в епохата на социализма.
    Никога няма да си спомням с носталгия за комунизма, но искам държавата ни икономически развита поне на онова ниво. Омръзна ми 25 години да се ограбва от труда на родителите ни и нагло да ни лъжат колко добре живеем сега. Същите тези хора, които изградиха България, които ни отгледаха и живеем в домовете им, сега са “наградени” с минимални пенсии, а оправданието е, че била фалирала пенсионната система. Спирам до тук.  
    Бог да ни е на помощ, българите го заслужаваме.

  11. Емил Митев says:

    Абсолютно е така, но нека не забравяме, че всичко е било една утопия. Ние сме били Гърция в днешен вариант.
    Единственото, което ме дразни много сериозно е промивката на младите. Вместо да погледнат реално на нещата, ние плюем, защото е модерно, защото мама и тати така са ни учили навремето докато сме им били на врата по време на митинг на СДС или защото от всички страни са слушали за “гадните комунисти”. И, Юри, нека не забравяме, че България не е само София. Това, че тук има няколко хиляди IT-специалистчета, които Европа ползва само защото са 5 пъти по-евтини от тези на Запад, не значи, че в страната положението е толкова розово. Мизерията е по-страшна отвсякога и те призовавам да поразгледаш малко и да излезеш от кръга с приятелите си и да види как живеят днес хората… ама не тия с кредитите. Виж ги тия на годините на баба ти и дядо ти с пенсии по 150 лева. Ако не те хване срам, е къде съм…

  12. @Грама, трудно ми е да приема сериозно коментар за познанията ми по български език, в който има почти толкова грешки, колкото думи ;) .

    @Петър Петров, твърдейки че страх от престъпност не е имало и следователно не е имало (висока) престъпност в НРБ, правиш грешката да отъждествяваш възприятия и реалност. По същата логика можем да кажем, разбира се, че до X век Земята е била плоска, понеже хората са вярвали, че това е така.

    Добре защитима, според мен, е позицията, че по време на комунистическия режим страхът от престъпността е по-малък, отколкото днес, но причината не е нейната липса, а в простия факт, че реалните ѝ размери са били държавна тайна.

    Впрочем, баба ми и дядо ми, живеещи в малък град, и днес си държат ключа под изтривалката. Има няколко причини за промяната на този тип поведение и урбанизацията е една от тях, наред с различното възприятие на престъпността.

  13. Илиян Димитров says:

    Това за външният дълг на България по време на социализЪма е поредния опит на сегашните граБители да оправдават наглите си кражби. След падането на комунизмът, външният дълг на страната ни е малко над един милиард лева (което е около 10 милиарда сегашни лева). Проверете колко е сегашният дълг на България и вече никога няма да вярвате, че сме били в положението на сегашна Гърция. И най-важното, социалистическа България имаше достатъчно развита икономика спокойно да обслужва външния си дълг, нещо което при гърците не се получава.
    И още нещо, което се премълчава от сегашните ни управници:
    През 1987 г. ООН по индекса на човешкото развитие поставя социалистическа България на 27 място между 130 държави. Тогава на първо място е Япония, а САЩ – на 19, изпреварвайки България с 8 места.
    Преди живеехме в постоянна пропаганда, явно привикнахме, защото в момента ни манипулират по същия начин, но ни внушават, че живеем свободни. НАГЛОСТ!

  14. Иван says:

    От разказите на баба и дядо колко хубаво е било си проличава каква мизерия и ужас е било. Само че понеже тогава тези неща са били постоянни хората са ги приемали за нещо нормално и за това разказа е колко хубаво било. Отделно се отрича всеки успешен бизнес в България днешни дни, щото едно време всичко било по-добре. Онова време никога не трябва да се връща, само много глупав и/или неосведомен човек може да иска това.

  15. Димитър (R) says:

    Интересни и поучителни изказвания (поне за наборите след 89-та година, които едва ли се интересуват от миналото), но едно нещо искам да Ви попитам – кога българинът е имал чувство за дълг, самосъзнание и отговорност към себе си и околните, преди или след разпадането на комунизма в Европа… та сравнявате минало и настояще???

  16. Kalin says:

    Истината е, че докато не умре (от естествена смърт, разбира се) едно поколение, за съжаление то е и на моите родители, няма да се оправи тази държава. Докато не се изкорени всичко, свързано с “майката” Русия и комунизма, няма да се оправим. Новото поколение (или както му казват по-възрастните хора – младежта), колкото и да е пропаднало, неграмотно, неуко и т.н., знае как да работи. Не да седи на стол 8 часа в държавната работа и да си взима заплатата, независимо от това дали е свършило работа или не, ами да изгради нещо свое. Собствен бизнес! Както е в държавите по света от векове насам.

  17. Николай says:

    Баща ми дълго време работи като корпусник в корабостроителницата в Русе със заплата от 650 лв. Тази заплата е съпоставима с 5000 лв.

    Не знам как ги изчисли пък тези цифри :P . Тогава хляб добруджа е бил 30 ст., сега 90 ст. или 650 лв. ще са равни на 1950 лв., ако го сметнем в коли – Москвич Алеко – 12 000 лв, Дачия Логан – 18 000 – значи 650 лв. стават 975 лв., в телевизори – цветен Велико Търново – 800 лв., стандартен смарт телевизор 42″ – 600 лв., тогава 650 лв. стават 490 лв. днешни пари. Както и да го смятам, тия 5000 лв. не знам как си си ги измислил :P . А и да не забравим, твоят е получавал 650 лв., а моят в КТМ Русе, началник отдел с две висши образования – 250 лв. Пък баба ми на село вземаше 30 лв. пенсия. Както и да го погледнеш, сега сме по-богати от преди, въпреки цялата соц. номенклатура и дежурни мрънкачи, които ги мързи да работят!

  18. Илиян Димитров says:

    Москвича беше точно 6200 лв. Жигули 6500 лада 5-ца 7000 и нещо. Апартамент в центъра на Русе 3 стаен 12000 лв. баничка със сирене 10 ст. билетче за градския транспорт 6 ст. За техниката и мебелите си прав. Бяха скъпи, но ги сменяхме на 15- 20 г веднъж.  Един лев в началото на 80-те се равнява на около 7-8 сегашни лева. То и с долара е така, но там обезценяването е по- малко. Исках да кажа, че ако на някого му се е работило, защото не са му стигали парите, имаше достатъчно възможности да се хване на доходна работа. Повечето хора обаче се задоволяваха с по- малко пари, защото нямаше какво да правят със спестяванията си. По магазините нямаше стоки, едно семейство можеше да има само едно жилище и автомобил. Хората се научиха да не работят и да чакат осигурените си заплати. Не казвам, че беше хубаво, но бедност нямаше, нито си спомням просяци по улиците. Аз също се радвам, че това време свърши, но не мога да се примиря с разграбването на държавата ни и да ни втълпяват колко хубаво живеем сега. 

  19. Иван Георгиев says:

    Работя в тежката индустрия в момента и повечето ми колеги, бивши и настоящи, само си спомнят с умиление комунизма и защо?
    Тогава е имало работа за всеки и никой не си е давал зор да работи, ако напуснеш от едно място винаги може да отидеш на друго. Много голяма глупост е било на всеки да се намира работа. Имало е толкова безсмислени длъжности, само и само да се наемат хора.
    Комунистите след 45 г. наистина са искали да оправят България, но мнението ми е, че да прахосваш пари за заводи, от които нямаш нужда, си е разхищение.

  20. Илиян Димитров says:

    А сега е още по- интересно…
    Нито заводи, нито пари!

  21. Donkey Hot says:

    Илиян Димитров, репликирам първия Ви постинг за дълга. Външният дълг на България през 1989 г. беше 10 милиарда долара, а не 1 милиард лева. Той доведе до фалита на държавата през 1990, защото България не можеше да го обслужва. Онази система беше неефективна с всичките си заводи, АПК-та и пр. и за да се закрепи, трябваше постоянно да разчита на външно финансиране. От реекспорт на руски нефт или от преки заеми. Освен това икономиката беше крайно неконкурентноспособна и износът не можеше да осигурява твърда валута за обслужване на дълга. Десет милиарда не са Бог знае колко пари и днес България има по-голям дълг, но го обслужва спокойно и без сътресения. А тогава не можеше, защото не можеше да произведе нищо свястно. Изобщо проблемът никога не е размерът на външния дълг, а способността да го обслужваш. България не можеше да се справи с това. Прочутият военно-промишлен комплекс имаше 1,5 милиарда загуби през 1989 г. Той беше построен за да снабдява леви режими, разчитащи главно на приходи от петрол, като Либия, Ангола, Ирак, Йемен, Алжир и пр. Когато през 80-те години петролът поевтиня, те спряха да плащат. Тогава започнахме да им отпускаме експортни кредити, за да ни купуват оръжията, но те никога не ги върнаха. Така се натрупаха и дълговете на тия страни към България. В същото време Металхим отчиташе голям износ и преизпълнение, но всъщност пари не влизаха. Такива работи. Онази система теоретично няма как да съществува ефективно и е обречена на фалит, ако не получава външни инжекции. Но да се разбере по-лесно – ако сега аз взема 100 000 лева заем, няколко години мога да живея прилично. Когато фалирам, ще си спомням с носталгия за времето, когато съм живял без сметка, без да произвеждам нищо свястно и с чужди пари. Точно това правят някои сега.

  22. Владимир Германов says:

    Социализмът (навлязох в зряла възраст тогава, не спекулирайте с паметта ми) беше една прекрасна фасада, зад която се криеха зловещи реалности. Текстът горе е съвършено точен, а коментарите показват колко силно до ден днешен болшевиците промиват мозъци, под ръководството на “батковците” си от Русия. Сам Тодор Живков, господа, каза: “Социализъмът, другари, излезе едно недоносче”. Последният доклад на БКП показва колко е бил външният дълг на страната през 1989 г.: 10 милиарда. (Някъде из коментарите ми се мерна, че бил един). В бюджета имаше под 500 милиона (май 200) и се наложи Луканов да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг – това означава фалит. Малкото останали пари ги изкрадоха през външнотърговски дружества, хайдушки банкови кредити и други “хитрини” юнаците от БКП (БСП) и ДС. Подготвиха почвата за 1986/7 година, когато ограбиха тотално българите. 3000 лева за 1 долар! Преди това – попиляха пенсионния фонд, който е бил един от най-богатите на Балканите Изнесоха златния резерв в Москва. На крачка са да направят България 16-а република на СССР. Допускат пълно заробване на страната от руския ботуш. Дотук наброявам няколко много сериозни национални предателства… Но, да, имаше чудна фасада. Казват: “тогава имаше сигурност”. Аз казвам: имаше ИЛЮЗИЯ за сигурност. Ако имаше реална сигурност, щеше ли да се срути цялата постройка? Срути се, защото беше гнила. Втори пример: По конституция имаше пълна свобода на религиите и религиозните ритуали (повече дори, отколкото в Западна Европа!). Но: “стига да не пречи на мероприятие на народната власт”. На барикадите, с които не пускаха православните българи да присъстват на църковната служба за Великден например, на въпрос “защо не ме пускате”, милиционерите отговаряха “Защото имаме мероприятие”. Опитай да му попречиш на мероприятието. Потресаващо е обаче неведението на днешните млади за онова време. Това е най-страшното.

  23. Име says:

    Претенциозна глупотевина! Да, “въображаема” е “представата” за социализма на хората, които не са живели и един ден при него. Нека младите да знаят, че социализмът е най-хубавото, което се е случвало на българския народ за цялата му 1300-годишна история! Щастлив съм, че живях при социализма. Благодаря на Народна република България за безгрижното детство, за високото образование, за грижите, за сигурността, за нравствеността, за спокойния и честит живот!

  24. Веско says:

    На много хора им писна и затова десните губят… На много ни писна 45 години да слушаме какви са били преди 9 и какво е ставало и какво е било след 9 и какво е било… От Освобождението сме имали и върхове и падение… Всеки режим е убивал неудобните…

  25. Родолюбец says:

    Социализмът (навлязох в зряла възраст тогава, не спекулирайте с паметта ми) беше една прекрасна фасада, зад която се криеха зловещи реалности. Текстът горе е съвършено точен, а коментарите показват колко силно до ден днешен болшевиците промиват мозъци, под ръководството на “батковците” си от Русия. Сам Тодор Живков, господа, каза: “Социализъмът, другари, излезе едно недоносче”. Последният доклад на БКП показва колко е бил външният дълг на страната през 1989 г.: 10 милиарда. (Някъде из коментарите ми се мерна, че бил един). В бюджета имаше под 500 милиона (май 200) и се наложи Луканов да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг – това означава фалит. Малкото останали пари ги изкрадоха през външнотърговски дружества, хайдушки банкови кредити и други “хитрини” юнаците от БКП (БСП) и ДС. Подготвиха почвата за 1986/7 година, когато ограбиха тотално българите. 3000 лева за 1 долар! Преди това – попиляха пенсионния фонд, който е бил един от най-богатите на Балканите Изнесоха златния резерв в Москва. На крачка са да направят България 16-а република на СССР. Допускат пълно заробване на страната от руския ботуш. Дотук наброявам няколко много сериозни национални предателства… Но, да, имаше чудна фасада. Казват: “тогава имаше сигурност”. Аз казвам: имаше ИЛЮЗИЯ за сигурност. Ако имаше реална сигурност, щеше ли да се срути цялата постройка? Срути се, защото беше гнила. Втори пример: По конституция имаше пълна свобода на религиите и религиозните ритуали (повече дори, отколкото в Западна Европа!). Но: “стига да не пречи на мероприятие на народната власт”. На барикадите, с които не пускаха православните българи да присъстват на църковната служба за Великден например, на въпрос “защо не ме пускате”, милиционерите отговаряха “Защото имаме мероприятие”. Опитай да му попречиш на мероприятието. Потресаващо е обаче неведението на днешните млади за онова време. Това е най-страшното.

  26. @Родолюбец, няма нужда да повтаряш вече написан коментар ;) .

Коментирай