This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Анатомия на лъжата: подмяната на историята

World War IIОгромната роля, която Съветският съюз изиграва за победата над нацистка Германия преди 70 години, е безспорна и не може да бъде отричана. На територията на днешните Русия и Украйна се водят някои от най-големите сухопътни битки в историята на света, които в крайна сметка съкрушават мощта на Вермахта и водят до поражението на Хитлер. Жертвите, дадени от гражданите на Съветския съюз през Втората световна война, също са безспорни (макар че едва ли някога ще придобием пълната картина на чудовищната трагедия, покосила тази страна след нахлуването на армиите на Германия и нейните съюзници). Не вярвам да има нормален човек, който да не почита паметта на въпросните жертви, да отрича съществуването им или да не уважава героизма им.

Отвъд тези два безспорни исторически факта обаче има и други факти, чието припомняне често се описва от левите или съвременните русофили като опит за „подмяна на историята“. Същите тези хора, които с удоволствие говорят за предателството на западните демокрации, оставило Чехословакия в хватката на Хитлер, например агресивно се нахвърлят върху онези, които им напомнят, че без съветското предателство година по-късно нито Полша щеше да падне под немска власт толкова лесно, нито Втората световна война щеше изобщо да избухне – поне не през септември 1939 г. Или че, докато мюнхенското предателство, по всичко личи се дължи на глупостта на шепа наивни, но искрени в желанието си за мир политици, Тайният протокол и особено разсекретената преди няколко години реч, с която Сталин защитава подписването му пред Политбюро, са ясно доказателство, че съветската заигравка с Хитлер цели избухване на войната и териториална експанзия в духа на realpolitik.

Продължавайки с примерите, следващият факт, който според левите и русофилите е част от пропагандната кампания, целяща да „намали“ ролята на Съветския съюз в разгрома на нацистка Германия, е свързан с мащабната помощ, доставена на страната от САЩ и Великобритания в годините на войната и особено в тежките месеци непосредствено след юни 1941 г. Докато е истина, че в историята отговорът на въпроса „какво щеше да стане, ако…“ е винаги дискусионен, няма съмнение, че тази помощ се оказва ключова за оцеляването на Съветския съюз. Така например между 30 и 40 процента от средните и тежки танкове, и 15 процента от самолетите, с които Червената армия разполага по време на ключовата битка за Москва през декември 1941 г. са наскоро докарани от Великобритания. Над 7000 са танковете, които пристигат от САЩ по време на войната и дори в средата на 1942 г. чуждестранните танкове представляват около 16 процента от всички, използвани от съветската армия. Дори по-впечатляваща е цифрата от 427 284 камиона, предоставени на Съветския съюз от САЩ, без чиято помощ придвижването на огромни войскови формирования щеше да е почти невъзможно. Да не говорим за милионите тонове храна, които на практика спасяват страната от гладна смърт, след като житницата ѝ пада в ръцете на завоевателите.

Ако пък обърнем внимание на милионите загинали по време на войната съветски граждани, не можем да не споменем, че не малък процент от тях или са преки жертви на политиката на собственото си правителство, или са пожертвани заради некомпетентността му. Според различни преценки само директните жертви на продължаващите с неспираща жестокост комунистически репресии са между 2 и 7 милиона души, включително над 1 милион, загинали в Гулаг, стотици хиляди разстреляни в следствие на сталиновата заповед да не се отстъпва на фронта и дори повече, изгубили живота си по време на масовите депортации на неудобни малцинства.

Не знам за теб, но според мен споделянето на тези факти по никакъв начин не омаловажава героизма на съветските войници и граждани, а единствено го поставя в исторически контекст (като спомага, разбира се, и за по-доброто разбиране на ролята, която комунистическата партия изиграва за разрухата в Русия).

По подобен начин, напук на проруската пропаганда, целяща да накара западното обществено мнение да се почувства виновно за отсъствието на демократични лидери на днешния парад в Москва, те – лидерите – не са там, не защото имат амбицията да подменят историята или не уважават жертвите, направени от Съветския съюз, а в знак на протест срещу ролята, която съвременна Русия играе за дестабилизиране на Украйна, както и срещу окупацията на Крим (на която светът понастоящем се противопоставя, именно защото добре помни предателството от Мюнхен, което левите иначе толкова обичат да заклеймяват).

В крайна сметка, по мое мнение, както не бива да отричаме подвига на онези руснаци (а също и граждани на Великобритания, американци, французи, сърби, гърци, българи и прочие), чиято саможертва направи света ни възможен, така и не бива да оставяме на идеологията да заеме мястото на историческия анализ. Защото истината е и винаги ще бъде по-важна от идеологията в едно свободно общество.

3 Comments

  1. Estranged2 says:

    На руски намерих доста по-стряскащи неща, но ето нещо на български.
    Денят на Победата е измислен от комунистите, за да се отделят от всички останали и да създадат собствена митология, прикриваща некадърността и безумната, безмерна жестокост, проявена към свои и към чужди.

  2. dobre says:

    Русофобския начин по който е написана статията елиминира претенциите ви за обективност. А завършека е типичен опит да се придаде истинност на свободно съчинение. С две думи: имаме си Оффнюз версия 2.0.

  3. Аз съм русофил. И се опитвам да бъда максимално обективен, и имам образование, което изискваше сериозно изучаване на история, да. Нещо по същество искаш ли да кажеш?

Коментирай