This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Език мой, враг мой

Jesus FacepalmТака се случи, че през изминалите дни написах няколко мнения и прочетох много повече такива в един форумен спор, посветен на вредата/ползата от навлизането на чужди думи в българския език. Естеството на самия спор не е особено интересно, както и стандартните позиции на страните в него. Това, което за пореден път ми направи впечатление, обаче, беше участието на няколко души, изявяващи се като крайни националисти, които не успяваха да вържат по едно грамотно изречение на родния си език.

Казвам „за пореден път“, защото вече многократно съм виждал същото ниво на изразяване от хора със същите претенции на различни места в интернет, включително и в коментарите към статии в E-lect. Тук няма да твърдя, че всички националисти са неграмотни, естествено – това не е вярно. Аз познавам няколко души с националистически възгледи, за чиито изказ не мога да кажа нищо лошо (при все че личното ми впечатление е, че, колкото по-грамотно се изразява един човек в този лагер, толкова повече позициите му клонят към някаква форма на просветен патриотизъм, с която имам много повече допирни точки отколкото с онзи национализъм, който припознава омразата към другите за висше проявление на любовта към родината).

Непонятно ми е обаче защо липсата на елементарна грамотност е толкова широко разпространена сред хора, претендиращи да обичат всичко българско и родно. Как е възможно например някой да се смята за български патриот и да пише по този начин:

езикът и вярата са основните съставки да ти промият мозъка че не си българин. Турция се справя досат добре с помаците и гагаузите. УТер като се обособи едно голямо население което говори английски, а не разбира добер български САЩ ще ти кажат че си тяхна колония и че имат право да те защитават от други държави чрез бомбандировки.

(Това е цяло мнение. Трудно се познава в началото, заради отсъствието на главната буква, но пък ако си го прочел до край, вече знаеш, че точно тя е най-малкият проблем точно тук.)

Впрочем, от причинно-следствена гледна точка теорията ми (която продължава споделеното по-горе впечатление) е, че за грамотните хора е много по-естествено да са космополити, за които патриотизмът не влиза в противоречие с разбирането, че всички ние преди всичко сме човешки същества и дължим еднакво уважение на всеки, независимо от произхода му. Обаче въпросът, който си задавам, не се отнася до причинно-следствеността, а до крещящото в психологически план несъответствие между претенцията да обичаш България и бруталния начин, по който се гавриш с езика ѝ в реалния живот.

В този смисъл, много бих искал да виждам повече националисти, които претворяват обичта си към родината в усилия да пишат правилно на родния си език (и дори да помагат за нейното добруване с градивен труд, ако щеш). Всичко останало е вятър работа. Не това, че мразиш някаква група хора те прави истински патриот – в крайна сметка всеки идиот може да мрази – а това, че уважаваш ценностите и културата на родната си страна.

2 Comments

  1. А,Танас says:

    Приемам статията като демонстрация как не се пише и говори грамотно български.
    Обосновка на твърдението: 1) “причинно-следствена гледна точка” не съществува като логическо съчетание в езика; 2) “причинно-следствеността” – в речник на българския език така дума не се открива (остава възможността да чака ред в списъка с думи за “кодифициране”); 3) в няколко изречения има повторения, напълно излишни и с възможност да бъдат избегнати (определено това не е търсен похват, а бедност на изказа, в което няма нищо полярно); 4) “България” и “езика й” – ?; 5) “брутален начин” се съотнася към премет, материя, живо същество…

  2. Трябва да ти е ясно, че тук не толерираме троленето :) .

    Неграмотността, разбира се, ни забавлява, особено когато я комбинираш с претенцията да критикуваш нечий изказ.

    Та, какъв е проблемът с “България” и “езика ѝ”?

    Кои са напълно излишните повторения?

    Какво изобщо значат коментарите ти за “бруталния начин” и за “причинно-следствеността”? Какво те кара да смяташ, че гледната точка не може да бъде “причинно-следствена”?

    Защо първата буква в името ти завършва със запетая? Какво значи “така дума”? А “премет”? Какво значи в изказа да има нещо “полярно”? Защо смяташ, че “кодифициране” трябва да бъде в кавички :D ?

Коментирай