This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

София прайд

Rainbow FlagНадявам се, че ще дойде време, когато подобен дисклеймър ще стане излишен, но по никакъв начин не се чувствам част от хомосексуалната общност. Твърде много харесвам жени и при все че статусът ми в момента е single, не само че съм имал своите моменти (но да – не тук е мястото да правя не чак толкова дълъг списък със завоевания!), ами и съм истински щастлив, че и двата пъти, когато се влюбвах, бяха свързани с уникални момичета – вече дами – които е несравнимо удоволствие да познавам (#sensitivity, #yeIamawesome, #notatalllame).

Отношението ми към хомосексуалните хора като цяло не се различава особено от отношението ми към хората като цяло – или иначе казано, безразличен съм към тях на принципно ниво, положително настроен съм към онези, с които ми допада да общувам, и съм агресивно негативен към онези, които по една или друга причина ме дразнят. Ако трябва сериозно да се анализирам, вероятно бих се определил като полу- (или четвърт-) хомофоб – което ще рече, че като мнозинството от българските мъже от време на време си примирам по би- и даже хомосексуални жени, но гледам на гейовете с принципно недоверие (което не ми пречи да уважавам конкретни представители на това съсловие, защото е в характера ми да съдя – вярно, често пъти негативно – хората по това как ги възприемам като индивиди, а не по това към коя точно група мога да ги причисля).

На всичкото отгоре, както вече съм писал тук, чисто себичното ми отношение е, че като single мъж се радвам на хомосексуалността сред мъжете, защото чисто статистически така остават повече свободни жени.

Вчера не отидох на София прайд по две причини, по-маловажната от които е, че обикновено нямам навика да забелязвам това събитие, до момента, в който разни идиоти не наскачат срещу него, а по-важната – че отидох на изпращането на един приятел, който прецени, че качествата му ще бъдат по-добре оценени във Великобритания. Адски вероятно е, дори втората причина да я нямаше, пак да не го направя.

При все това – държа да го подчертая дебело – смятам София прайд за хубава проява, която адресира важен дискриминационен проблем. В последните дни прочетох стотици мнения, че тази проява е „гнусна“, „кичозна“, „просташка“, „ненормална“ и какво ли още не, но докато пишех този текст, прегледах десетки снимки онлайн и видях точно една, от която стомахът ми се обръща. На всички останали са заснети усмихнати (предимно) млади хора, които – ако пренебрегнем прекаленото розово – едва ли се могат да бъдат различени от усмихнатите предимно млади и предимно хетеросексуални хора, излезли да протестират срещу гнусното управление на правителството „Орешарски“ преди две години.

(На този фон, снимките от контрапротеста за мен са прекалено намръщени, негативни и в крайна сметка гнусни – казвам го не само от позицията на човек, който прекалява с носенето на черни дрехи, но и с ясното съзнание, че дори там е имало хора, които аз бих възприел като пичове, и че сред приятелите си имам такива, които биха подкрепили този протест и в същото време съвсем не са идиоти.)

Напълно осъзнавам, че снимките, които разгледах, са просто извадка, и сигурно могат да се намерят други изцепки. Абсолютно наясно съм, че в движението на хомосексуалните в България има всякакви индивиди, и нямам никакво намерение да спестя на някого мнението си, че е неадекватен, само защото е гей (или циганин, йогист, „зелен“, пловдивски митрополит или депутат-откачалник, ако там е въпросът). В същото време виждам едно мнозинство от нормални и не изпитвам каквото и да било желание да заклеймявам представителите му, заради това с кого обичат да си лягат.

Прочетох, че София прайд бил неморален. Без да се замисля, мога да изброя огромно количество публични събития, които могат да се сторят на някого по-неморални – от електронните партита, на които по спомени голотата и наркотиците са масови, през чалга, рап и метъл концертите, и събиранията на футболни ултраси, до повечето синдикални протести и манифестации на БСП, ДПС, ГЕРБ, Атака, България без цензура и прочие.

(Впрочем, пиша това като редовен зрител на метъл и рок концерти и по-ограничен посетител на електронни и рап събития. Не бих отишъл, разбира се, на синдикално или партийно масово мероприятие, освен с цел да се подигравам – не съм чак толкова смотан.)

Прочетох, че тази проява няма смисъл или пък, ако има, е част от борбата за специални привилегии, а не за равноправие. Аз също обикновено не забелязвам, че хомосексуалните са дискриминирани от държавните органи, докато не се заговоря с такива познати или не се зачета в текстовете им. Разбира се, най-ярките (но съвсем не единствени) примери за дискриминация са забраната за еднополовите бракове и тази на осиновяването на деца. Що се отнася до онези гейове и лесбийки, които се борят за специални привилегии, не е тайна, че те ме дразнят и изцяло приемам определението розови фашисти, с което са известни сред определен кръг от познатите ми. Не смятам обаче да дефинирам цяла една група хора по черните ѝ овце, нито да слагам знак на равенство между борбата за равни права пред закона (която всеки човек с либертариански възгледи следва да подкрепя, според мен) и тази за специални групови привилегии (която трябва да дразни всеки нормален индивид, независимо към коя група принадлежи).

За петте години, откакто съществува E-lect, съм бил обвиняван в почти всеки възможен грях на света – че съм комунист и неолиберален соросоид, поддръжник на атомното (или ГМ) лоби и радикален еколог, циганска/турска подлога или расист, мразещ циганите, гей, хомофоб, несериозно плямпало, твърде сериозен сухар и какво ли още не. Отдавна престанах да плащам данък обществено мнение, но, ако има критика, за която съм сигурен, че е адекватна, тя е, че умея да те дразня. Убеден съм, че този текст ще подразни много хора, но малко ми пука. Моето мото е live and let live. Ще се убедя, че живеем в наистина нормална държава, когато огромното мнозинство възприема същия принцип, София прайд се превърне във фонов шум, точно както всички подобни хетеросексуални събития*, всеки от нас има точно същите права пред закона и държавните ограни като всеки друг, и масово започнем да вълнуваме от истинските проблеми като как е възможно някакви мутри да пребият до смърт работник на пътя и това да не е най-важният ни повод за възмущение.

* Докато изпращахме този приятел, за когото стана дума по-рано, на Сцената в Борисовата градина се провеждаше някакво далекоизточно фолклорно събитие. Не му обърнах особено внимание, но по видяното отстрани, участничките в него изглеждаха по-провокативни от повечето хора по снимките от прайда. Съжалявам, това изобщо не ме скандализира.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (малко по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай