This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Анатомия на лъжата: бруталният остеритет на Гърция

Greece AusterityПрез изминалата седмица насроченият за утре референдум в Гърция по новия пакет от мерки на кредиторите на страната предизвика вълнуваща полемика във всяка възможна посока на политическия спектър и даде възможност на коментаторите вляво да вдъхнат нов живот на някои от тезите си, свързани с кризата в южната ни съседка. По-важни сред тези до болка повтаряни идеологеми са идеята, че в Гърция се води някаква си борба между интересите на банките и тези на хората, на която ще се спрем друг път, и идеята, че през изминалите няколко години тя е преживяла период на „безпрецедентен“ и брутален остеритет, който е виновен за настоящата ѝ икономическа ситуация.

Трудно ми е да кажа до каква степен остеритетът в Гърция е без прецедент в световната история, при все че базираното на опита ми предположение е, че мерките, взети там, едва ли могат да се сравняват с по-радикални реформи като тези в България след виденовата катастрофа. Що се отнася до твърдението, че политиката на икономии в южната ни съседка е брутална обаче, то просто не е вярно и данните категорично го показват.

На първо място, „речниковото“ значение на термина остеритет е комбинация от такива правителствени мерки и реформи, които да намалят дефицита в държавния бюджет било то чрез свиване на разходите, било чрез повишаване на данъците или и двете. Ако хвърлим поглед на данните за гръцките правителствени разходи през последното десетилетие и половина, ще видим, че през 2014 г. държавата харчи точно толкова пари в реален размер, колкото през 2005 (отчитайки нивото на инфлация, разходите на Гърция миналата година са били аналогични на тези отпреди точно едно десетилетие).

Истина е, че страната рязко намали разходите си през изминалите 4 години, но това стана само след като тя рязко ги покачи през четиригодишния период преди тях (разликата само между 2006 и 2009 г. е много над 30 процента).

Ако допълним информацията за правителствените разходи на Гърция с тази за брутния вътрешен продукт на страната, ще видим, че харчовете на южната ни съседка през 2014 г. са горе-долу същия процент от БВП, колкото тези през – отново – 2005 г. Както вероятно ще си спомниш, преди 10 години гърците не умираха по улиците от глад и общо-взето се радваха на добър стандарт на живот, независимо от това, че правителството им харчеше точно толкова пари, колкото и след периода на „брутален“ остеритет.

Още по-интересен на този фон е фактът, че както показва графиката към настоящия текст (courtesy of the CATO Institute), дори през 2013 г. правителствените разходи на глава от населението в Гърция продължават да са с около 20 процента по-високи от правителствените разходи на глава средно за ЕС.

Защитниците на тезата за „бруталния“ остеритет обаче съвсем естествено се опитват да избягат от данните за правителствените разходи и брутния вътрешен продукт, където изглежда се намират малко доказателства в нейна полза, и прехвърлят темата в посока огромна гръцка безработица, която в по-голяма степен може да бъде преписана на мерките за икономии от последните години. При това обаче те правят грешката да бъркат болестта с лекарството. Намаляването на служителите в гръцкия публичен сектор между 2009 и декември 2013 г. с 277 095 души, например, наистина повишава безработицата в страната, но истинският проблем е в свръхраздутия публичен сектор, където и до ден днешен продължават да работят по-голям процент от гръцките граждани, отколкото е процентът на колегите им в България. На други мерки, свързани с остеритета, вероятно може да се препише допълнителен принос за голям брой освободени служители, но причината те да останат трайно безработни е в недостатъчно гъвкавото трудово законодателство и други структурни проблеми, произтичащи от голямата роля на правителството и неговите заеми в живота на обикновените гърци.

Един прост пример в тази връзка е свързан с любимата в E-lect тема за минималната работна заплата. През 2012 г. тя е намалена с 22 процента по силата на поредното споразумение между Гърция и тройката кредитори. В същото време обаче икономиката на страната се е свила с около 30 процента спрямо четири години по-рано. Както всеки икономист ще ти каже, както поддържането на 751 евро МРЗ в периода на свиване на икономиката през 2008-2012 г. по всяка вероятност е допринесло за рязкото покачване на безработицата, така и намаляването ѝ с недостатъчен процент през 2012 е продължило да задълбочава процеса.

Ако има доза истина в лъжата за „бруталния“ остеритет, подействал разрушително на гръцката икономика, тя не е свързана с принципната нужда от ограничаване на разходите и повишаване на приходите – всеки човек, всяко домакинство, всяка организация и всяка държава, които изпаднат в ситуацията на огромна задлъжнялост, по необходимост трябва да вземат мерки за повишаване на приходите и/или ограничаване на разходите си, ако искат да оцелеят, и тези мерки, колкото и болезнени да са, са лекарството, а не болестта. Може да се спори обаче, че както част от конкретните мерки, наложени в Гърция, са погрешни и подават противоположни сигнали на онези, които играят положителна роля за икономиката на страната, така и нито остеритетът в южната ни съседка беше достатъчно „брутален“, нито реформите – достатъчно радикални, за да излезе тя от периода на болезненото лечение.

Каквото и да стане утре, Гърция, струва ми се, ще продължи да потъва поне известно време. Левичарското виждане, че стимулираният с държавни заеми изкуствен „растеж“ спомага повече за развитието на икономиката и подобряването на живота на хората от структурните реформи и ограничаването на държавните разходи, което особено силно доминира политиката на страната през тази година, ще продължи да бъде в основата на хаоса и безвремието там.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (малко по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай