This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Анализирай това

NeoliberalismМоже би най-интересният аспект в лявата пропаганда по адрес на така наречения неолиберализъм (или направо, разбира се, разрушителен за човечеството капитализъм) се крие в пълната липса на желание да се анализира реалността. Текстовете на леви журналисти и интелектуалци, с които се сблъсквам, все по-често приемат на доверие, че „неолиберализмът“ е нещо лошо и трябва да се промени с една или друга форма на „социална“ (р)еволюция, без да си направят труда дори да дефинират какво разбират под този термин, а що остава да ни докажат чрез исторически или сравнителен анализ, че са прави.

И докато с голяма степен на сигурност можем да предположим, че вляво възприемат неолиберализма или като нерегулирана „власт“ на пазара или, ако са по-софистицирани, като крони капитализъм, който обаче е корумпиран, поради недостатъчния правителствен контрол върху бизнеса (докато икономическата наука ни подсказва, че ключова за развитието на кронизма е именно голямата държава), продължава да е изключително трудно да разберем с какви доказателства разполагат, че свободният пазар вреди на човешкия прогрес и човешкото благосъстояние, както и какви отговори дават на многобройните доказателства, че пазарът всъщност е важен фактор за общото ни благоденствие.

Нито един роден ляв интелектуалец, доколкото знам, никога не се е опитвал например да отговори на въпроса защо четири от десетте водещи държави в Индекса за икономическа свобода на фондация Heritage са също и в топ 10 на най-богатите страни по света, 7 са в топ 30, а само една е извън първите 60 (Мавриций, който заема 61-во място), докато в същото време 8 от десетте най-богати държави по света са в топ 30 на Индекса, а дори двете, които не са, влизат в топ 40 (Катар, който заема 32-ро място, и Бруней, който заема 39-то). Ако свободният пазар беше толкова разрушителен за човешкия просперитет, не трябваше ли да очакваме, че именно онези страни, където той е най-обхватен (при това от десетилетия, ако не и от столетия насам), биха били най-бедни, изостанали или лишени от перспектива?

Или, ако погледнем въпроса от другата му страна, не е ли изненадващо, че точно държавите, за които в най-голяма степен може да се каже, че се отклоняват от неолибералната „парадигма“ (т.е. такива, които се намират в дъното на Индекса за икономическа свобода), в същото време почти винаги са бедни – с изключение донякъде на Аржентина и Венецуела, които загубиха много точки в Индекса в рамките на последните няколко години (или иначе казано, имат тепърва да обедняват допълнително в резултат от резкия си спад), и Иран, който разполага с огромни запаси от нефт?

(Впрочем, нито Аржентина, нито Венецуела, нито Иран е богата страна – и трите попадат в категорията на по-скоро бедните, а, както можеш и сам да се убедиш, историята на практика не познава некапиталистическо общество, което да е успяло да осигури развитие и просперитет на своите граждани, извън тесния кръг на богатите на нефт арабски теокрации. И при тях, обаче, с края на нефтеното благоденствие или идват про-пазарни реформи, или следва икономически застой.)

А какво да кажем за предполагаемата склонност на неолиберализма да потиска „гласа“ на народа и демокрацията като цяло, за която толкова често ставаше дума в анализите от леви автори, посветени на гръцкия референдум отпреди няколко дни? Ако наистина е така, защо водещите държави в Индекса на свободата на пресата на Репортери без граници до една са в групата на най-пазарно ориентираните икономики, според Heritage. Страна номер 1 (Финландия) например е на 19-то място по икономическа свобода, страна номер 2 (Норвегия) – на 27-мо, страна номер 3 (Дания) – на 11-то, а страна номер 4 (Холандия) – на 17-то (от оставащите 6 държави в десетката по свобода на пресата, три – Нова Зеландия, Канада и Естония – са в топ 10 по пазарната си ориентация, а единствено Ямайка изостава леко с 48-ото си място). И обратно, защо именно места, които никой никога не би определил като „неолиберални“, от типа на Иран, Йемен, Куба, Северна Корея, Судан и Туркменистан, най-агресивно потискат свободното слово?

От гледна точка на обвинението в потискане на демокрацията, отговор ни дава Индекса на свободата по света на Freedom House, от който ясно личи, че – и тук – най-пазарните държави се класират най-високо от гледна точка на политическите права и гражданските свободи, на които се радват техните граждани, докато онези, в които „неолиберализмът“ не е пуснал корени, почти без изключение се управляват диктаторски или полу-диктаторски режими, и без изключение потискат правата и свободите на своите поданици.

По подобен начин изглежда светът и от гледна точка на много други възможни показатели за човешко развитие и/или благосъстояние. Отговорът, който всеки честен ляв коментатор би трябвало да даде първо на себе си, а след това и на своята аудитория, е как се вписват тези данни във вижданията му, че нерегулирания свободен пазар носи вреди на човечеството. Тъй като обаче почтеността е последното, което очаквам от тази категория хора – и това за мен е повод за съжаление, не за злорадство – искрено се съмнявам, че някога ще видим „анализ“, чието съдържание се отклонява от традиционния вляво елементарен наратив, залагащ повече на емоционалните епитети, отколкото на рационалното търсене на истината.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (малко по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай