This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Културата на министъра

Чудех се дали днес да не споделя мислите си за машинациите, довели до провала (поне към момента) на опита за истинска реформа в съдебната система, за така неадекватното „сближаване на позициите“ между Реформаторския блок и ДПС, или за опита на Радан Кънев да представи пълната капитулация като „компромис“. Алтернативен повод за размисъл ми даде новината, че директорът на Фонда за научни изследвания е арестуван за убийство, извършено при пиянски скандал.

MinisterИнформацията, че фирма на Ирена Кръстева е внесла в патентното ведомство искане да запази марката „Кой пък ми се струва така отвъд границите на абсурда, че само мога да посъветвам Кръстева да си запази и марките „Къде“, „Кога“, „Какво“, „Как“ и „Защо“, и всички да вземем да се разотиваме.

Вместо да се занимае с някоя от тези интересни теми обаче днешният текст ще се превърне в съчинение по картинка(та вдясно). На снимката (според автора ѝ) се вижда министърът на младежта и спорта Красен Кралев (а, ако не е той, е друг дебеловрат и смяташ се за недосегаем чичко, силно приличащ на него), който спира на паркомясто за инвалиди на летище „София“ пред погледа на завеян служител на реда, на когото явно не му и минава през ума, че наднорменото тегло все още не се смята за физическо увреждане.

Исках да ти споделя тази снимка, защото за мен тя показва какво стои в основата на всичко – и на тоталната безпринципност на политиците ни, и на престъпните им машинации, и на „Кой“, и на фалшивите медии, и на още множество други проблеми, за които можеш да се досетиш. Та, цялата тази амалгама от абсурди, по мое мнение, е следствие най-вече от простичкия факт, че хората, които сме избрали, уж за да администрират общите ни дела, и на които плащаме заплатите, продължават да се изживяват като наши господари, за които правилата (дори такива елементарни правила като тези за паркиране) не важат, а пък онези, които би трябвало да се грижат за съблюдаването на закона, в голяма степен са зависими не от него и не от българските граждани, а от властимащите.

В измислената пародийна вселена на Тери Пратчет има мегаполис на име Анкх-Морпорк. Когато този град преминава от епохата на постоянен терор към тази на просперитет, един от водещите фактори е, че стражарите започват да осъзнават, че да служиш на закона не е същото като да служиш на управляващите, а капитанът им дори арестува местния тиранин.

Някак иронично е, че място, специално измислено като арена за пародийни истории, ми изглежда далеч по-смислено от нашата реалност, но убеждението ми е, че и тя ще потръгне, когато започнем да взимаме пример от него, министър Кралев си получи съответната глоба за това, че е нарушил закона – точно каквато би получил всеки „обикновен/нормален“ български гражданин – а, ако се окаже, че е упражнил влияние, за да му се размине, бъде позорно уволнен.

Докато не се появи тази култура във властта (и не се задейства този граждански натиск, който да изисква спазването ѝ от родните политици и администратори), каквито и промени да се приемат на хартия, те няма да напуснат белия лист.

П.С. Снимката е взета от Facebook групата „Заедно срещу крайно наглите шофьори“, на която си струва да хвърлиш поглед. А пък ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай