This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Къде е законът?

Водеща характеристика на съвременната нормална държава е, че тя се управлява от правила, а не от хора – или иначе казано, че общовалидният закон е по-важен от волята на който и да е управник, политик или администратор. Ако си представим как би се разрешил хипотетичният казус, при който кмет поставя ограда на публичен път в една нормална държава, това може да стане по два начина: 1. в случай че кметът е нарушил закона оградата следва да бъде премахната, а прокуратурата да заведе дело срещу нарушителя; 2. в случай че законът е спазен и това се докаже в независим съд, оградата да остане, докато не отпаднат основанията за поставянето ѝ.

AlepuЩе забележиш, че и двата нормални изхода от хипотетичния ни казус изключват възможността министър-председателят на страната просто да вдигне телефона и да нареди на кмета какво да прави. Оставяйки настрана факта, че това е грубо вмешателство в местното самоуправление, което би трябвало да е недопустимо, при хипотеза 1 премиерската намеса чисто и просто измъква кмета от административно или наказателно преследване – оградата е премахната по нареждане свише, прокуратурата не е сезирана и вина не се търси. При хипотеза 2 пък имаме незаконна отмяна на едно законно решение на местната власт.

И в двата случая обществото и органите, на които разчитаме да гарантират равноправието ни пред закона, би трябвало да си задават въпросите: От кой нормативен акт произтича правото на премиера да издава нареждания на кметовете в страната? Не обезсмислят ли напълно тези нареждания правото на българските граждани да се самоуправляват (в крайна сметка, за какво ни е да си избираме кметове, ако не ние, а господин Борисов ще им нарежда какво да вършат – направо да си ги назначава, та поне да си спестим излишните разходи и фарса по изборите)? Ще понесе ли министър-председателят отговорност, ако е нарушил закона, и има ли в тази държава прокурор, който да му я потърси?

Масовият тележки възторг, който последва от вчерашната проява на Бойко Борисов, за съжаление, ме кара да си мисля, че все още трябва да изминем много дълъг път, преди да достигнем до нормалността. В крайна сметка, няма голяма разлика дали се прекланяме пред лоши местни феодали или пред „добрия“ ни премиер-закрилник – и в двата случая не сме нищо повече от роби.

П.С. Илюстрацията се споделяше масово във Facebook в последните дни. Не знам кой е авторът ѝ. Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай