This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За борбата с корупцията

CorruptionИсторията разказва, че през XVII и XVIII век на гражданите на Великобритания навсякъде в Европа се гледа като на закононарушители, контрабандисти и пирати. Само десетилетия след началото на XIX век обаче те са обект на всеобщо възхищение като най-уважаващата закона нация в западния свят. Множество неправдоподобни теории са се опитвали да обяснят тази удивителна трансформация в рамките на само няколко десетки години, но най-вероятното обяснение гласи, че обръщайки се към свободната търговия и либерализирайки средата за правене на бизнес в началото на XIX век Великобритания премахва институционалните стимули за корупцията и контрабандата.

И наистина, никой не може да спечели от контрабанда, когато страната (почти) не налага мита върху вноса, а отсъствието на каквито и да било завъртяни регулации уж за наше добро, които в реалния свят единствено ни налагат разходи във време и пари, премахва основния стимул да се подкупват държавните служители.

Така, като следствие от възприемането на идеите на Адам Смит, Великобритания не само, че успява да се превърне в най-богатата държава в дотогавашната история на европейския континент и околностите му, но и разрешава вековния проблем на гражданите си със закона, заради който от дълго време е била обект на презрение и подигравки в интелектуалните кръгове из цяла Европа.

Най-важният урок от този исторически пример е, че за да бъде наистина ефективна борбата с корупцията, тя трябва да адресира корените на проблема, а не симптомите му. В тази връзка, не съм се интересувал подробно от предложения от Меглена Кунева анти-корупционен законопроект – при все че самият факт, че статуквото направи всичко по силите си да отложи приемането му, ме кара да смятам, че вероятно в него има работещи идеи – но не смятам, че без радикална промяна в институционалната ни среда, той ще постигне амбициозните цели, които си е поставил. Като цяло, да се бориш с корупцията като арестуваш и съдиш корумпирани държавни служители е почти същото като да третираш рака с обезболяващи. И в двата случая видим ефект ще има и всички наоколо ще се почувстват по-добре, но и в двата случая причинителите на заболяването ще останат незасегнати.

Затова, точно както истинското лечение на рака изисква премахването на онези клетки, които в безогледното си делене постепенно завладяват тялото ти, истинското лечение на корупцията изисква премахването на стимулите пред даването и вземането на подкупи – а това ще рече, на множеството регулации, които губят време и пари на българските граждани, на лицензионните режими, които определят победителите и губещите на един пазар в зависимост от близостта им със съответната администрация, и като цяло – на огромната власт да се разпореждат с почти всеки аспект от живота ни, съсредоточена в ръцете на шепа политици и бюрократи.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

2 Comments

  1. Най-големите корупционни фактори у нас са обществените поръчки и европейските пари, които са единствените свежи пари, постъпващи в страната. Как ще се преборим с тези фактори?!

  2. Симеон В. says:

    “Най-големият корупционен фактор” навсякъде по света и откак свят светува е държавата с нейните “регулации” и чиновници, следящи “спазването им”.

Коментирай