This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Лявата „журналистика“ и истината

Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 18 години и половина България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.

По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.

Communist PropagandaТакава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.

Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.

Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)

Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.

Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай