This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Чудесата на пазара срещу пазара на чудеса

Един впечатляващ кратък YouTube клип ми направи впечатление днес. В него се описва разработената от компания на име Open Bionics 3D технология за производството на протези за хора с ампутирани ръце, която освен че ще бъде по-бърза и по-ефективна от наличните си в момента аналози, ще струва и до 30 пъти по-малко на потребителите си и по този начин ще даде шанс за по-добър живот на голям процент от над 11-те милиона човешки същества с този проблем по света.

Self-Driving CarОнзи ден пък един удивителен кенийски атлет спечели титлата по хвърляне на копие на Световното първенство по лека атлетика в Пекин. Изумителното при него е, че той се е научил да хвърля копие не само без помощта на държавата (постижение, което в съзнанието на много наши сънародници е невъзможно), но и без ничия професионална подкрепа, като всъщност е прибягнал почти безплатно до един от двата най-големи източника на познание в човешката история – YouTube (другият впрочем е Wikipedia).

Коментирайки най-големия сайт за видеосподеляне в света, не мога да не обърна внимание и на факта, че собственикът му – Google – чийто принос за благоденствието на човечеството вече не може да бъде измерен, продължава да разработва някои от най-важните технологии на утрешния ден – като започнеш от гривни за лечение на рак и приключиш със самоуправляващи се автомобили.

Това, което ме изненадва, не е, че частни компании или дори отделни индивиди могат да постигнат чудеса, за които допреди няколко години дори не сме и мечтали, в условията на относително свободен пазар, и по пътя да допринесат за собственото си добруване ведно с просперитета на общностите си, а, че много други човешки същества продължават да търсят отговорността за развитието си извън себе си – било то в любимото им божество, било в техния любим политик, било в най-новата радикална идея за антикапиталистическа трансформация на планетата. В епоха, в която чудесата на пазара не просто са навсякъде около нас, но и се възприемат от мнозинството като нещо съвсем естествено, ползването на което поредният социалистически теоретик адски бързо разкрива, че е „право“ на обществото (помисли, например, върху популярната напоследък вляво идея, че всеки има правото на таблет), пазарът за чудеса все още продължава да е огромен.

Хората, разбира се, вярват във всякакви глупости и в E-lect неведнъж сме коментирали колко комично или изнервящо е това. Понякога нечия вяра е толкова наивна, че за повечето от нас е напълно ясно, че тя няма място в модерната епоха – като в случая с кмета на Нова Загора пръскащ захар срещу злите сили или в този с популярния ляв „журналист“, претендиращ, че гражданите на България никога не са живели така зле, колкото днес. В други случаи тя е по-префинена и трудна за оборване – и на това се дължи, струва ми се, огромна част от харизмата на политиците.

Невъзможно е, естествено, да говоря за сляпата вяра строго от позицията на страничен наблюдател. Всеки от нас, и аз не се възприемам като изключение, си има собствените си суеверия или погрешни разбирания за себе си или света, и в която и сфера на живота му да са те, продавачите на чудеса вече го чакат с разтворени обятия.

В същото време истинските чудеса – онези, които компании и индивиди създават на пазара и които в действителност правят живота ни по-добър, са навсякъде около нас, макар че понякога съзнателно отказваме да ги забележим. Странно, но човечеството и преди векове е споделяло същите религии, познавало е същите билки и молитви, изпитвало е същият стремеж да отнеме спечеленото от богатите и е пробвало същите изтъркани идеи за социално преустройство, които току ни се представят преопаковани от поредните леви радикали, но в ядрото си не са мръднали от времето на Платон насам. Единственият път, по който успява да се развие благосъстоянието му обаче, се оказва, че минава през по-доброто разбиране на естествения ред в отношенията помежду ни и трансформирането на това разбиране в икономическата философия и политическа програма, която обикновено наричаме laissez-faire.

По всяка вероятност никаква външна сила не може да накара истинските вярващи да променят позициите си. Общувал съм с много такива хора – от безобидните типажи, които ще си купят всяко неработещо средство за отслабване, само и само да не им се наложи сами да поемат отговорността за тялото и здравословното си състояние, та чак до тези, които са убедени, че при бай Тошо България е била индустриален гигант, а сигурната мизерна работа е добра цена за концентрационните лагери, затворените граници, преследването на свободната мисъл, празните магазини и средновековното здравеопазване.

И все пак има малка разлика между чудесата в която и да е религиозна традиция и тези, които създаваме благодарение на пазара, и тя е, че вторите всъщност работят – при това толкова добре, че до този момент едва ли си се замислял, че само допреди малко повече от пет години и за най-богатия милиардер на света щеше да е невъзможно да направи това, което за теб е абсолютно тривиален елемент от ежедневието – да прочете горния материал на телефона си.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай