This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За бежанския проблем

Най-смисленото заглавие, което прочетох и по всяка вероятност изобщо ще прочета във връзка с бежанската криза в ЕС в свободен превод гласеше, че „Който не изпитва съчувствие към бежанците, няма сърце. Но този, който не изпитва нищо друго освен съчувствие, няма разум“. Ако ми позволиш леката перифраза, впечатлението ми е, че хората, които не съчувстват на жертвите на жестоката война, водеща се през една държава от нас, са лишени и от емпатия, и от разум, докато крайните им опоненти често пъти оставят прекомерната им емпатия да замъгли разума им.

How It Should BeЗа да сме наясно от самото начало, не смятам, че има лесни отговори на проблемите, които кризата в Сирия и възходът на ИД на няколко места в Близкия изток отприщиха, и съм твърдо убеден, че хората, намиращи такива, не заслужават вниманието, което обществото ни им предоставя. През последните дни се нагледах на нелепици, започващи от тази, че ставаме свидетели на ново преселение на народите, и приключващи с тази, че то е „организирано и целенасочено“.

Точно колко далеч от истината е теорията, че Европа е изправена пред опасността едва ли не да бъде залята от „масовото нахлуване на другородци“ показват данните на европейската гранична агенция Фронтекс, според които от началото на тази година в ЕС са влезли малко повече от 340 000 имигранти от държави извън съюза (над 70 процента от които пристигат от държави, разкъсвани от войни или систематично разрушавани от терористични режими като Сирия, Еритрея и Афганистан). Истина е, че тази цифра вече надхвърля общия брой на имигрантите, пристигнали в ЕС през 2014, и ще продължи да нараства до края на годината, но на фона на 510-те милиона граждани на съюза да се говори за заливаща ни имигрантска/бежанска вълна е меко казано нелепо.

За сравнение, броят на бежанците от Сирия в Турция – държава с население от 78 милиона души – към момента е почти 2 милиона, този в Ливан (държава с население от под 5 милиона души) е 1.2 милиона, а този в Йордания (държава с население от около 6 и половина милиона души) е над 600 хиляди. На привържениците на теорията за „новото преселение на народите“ им трябва първо да си обяснят как така и Турция, и Ливан, и Йордания все още функционират повече или по-малко успешно при комбинацията от толкова много бежанци и война на самата им граница, но много по-малкият брой новопристигнали имигранти ще успеят да разрушат огромния и невероятно богат Европейски съюз.

Те, разбира се, намират допълнителен аргумент във вярата, че Европа се „ислямизира“ и пристигането на много нови мюсюлмани ще допринесе за този процес. Докато е истина, че голяма част от пристигналите в ЕС през последната година имигранти изповядват исляма (макар че сред тях има и немалко християни, както и, разбира се, представители на други религиозни общности) и също така е вярно, че процентът на мюсюлманите в ЕС нараства през последните няколко десетилетия, той все още е под 5 в 21 от общо 28 държави в съюза и е над 10 на точно едно място – в България, в която, както знаем, нито сме се ислямизирали, нито сме влезли в религиозна война за над 130 години в най-новата ни история.

Като цяло мюсюлманите в Европа са около 6 процента от общото население и ще са нужни близо 10 години на имиграция с настоящите темпове, за да станат 7.

Горният аргумент впрочем дори не държи сметка за факта, че много мюсюлмани на стария континент са толкова вярващи, колкото „християните“ в България, а за огромното мнозинство от останалите религията е такава пречка пред интеграцията им в либерална Европа, каквато е и християнската вяра пред интеграцията на американските граждани в САЩ.

(Впрочем, споменавайки САЩ, не мога да не подхвърля още малко статистика, според която докато там броят на нелегалните имигранти е 11 милиона при около 320 милиона души население, в ЕС той е около 4 милиона или много пъти по-малко в процентно отношение.)

Може би най-любопитният факт във връзка с мюсюлманското население на Стария континент обаче е, че държавата, където то е най-многобройно, е Русия. Над 16-те милиона мюсюлмани там са далеч повече в процентно отношение от хората, изповядващи исляма, във всяка държава от ЕС, освен нашата, но – учудващо – не са довели до ислямизирането на тази държава, в чиято водеща роля в православния свят все още се кълнат немалко български „патриоти“.

Не на последно място, силно ме впечатлява аргументът, че „преселението“ в ЕС или е организирано, или поне е използвано от радикалните ислямисти, за да проникнат в границите на съюза. Няма доказателства, че членове на ИД не се подвизават сред разни бежански групи, разбира се, но хората, защитаващи подобна теза, изглежда не желаят да разберат, че от логистична гледна точка това е възможно най-скъпият и потенциално най-опасен начин, по който фундаменталистките групировки могат да изпратят агентите си в Европа. Много лоши неща могат да бъдат казани по адрес на лидерите на организации като ИД и Ал Каида, но поне няма съмнение, че те рядко постъпват като идиоти в преследване на целите си и многократно са го доказвали – включително чрез избора си на средства за операции в ЕС.

Едва ли има съмнение, че и бежанците, и имигрантите като цяло потенциално могат да се превърнат в икономически проблем за Стария континент при погрешно водена икономическа политика (както и е лесно да се види, че те биха могли да са огромен плюс за икономиките на европейските държави при правилна такава), но от политическа гледна точка те са по-скоро възможност за екстремистки настроени политици да консолидират влиянието си, отколкото реална заплаха на ниво религия, култура или суверенитет, каквато противниците им се опитват да ги изкарат.

Много хора разбират това и се водят в действията си повече от солидарността към ближния, съчувствието към страдащия и стремежа да помогнат на изпадналия в беда, а не от страха от различния. Струва ми се, че в духовен и интелектуален план техните представители в България са истинските наследници на онова общество, което приема над 20 000 арменски бежанци в началото на века и хиляди руснаци, бягащи от Червения терор няколко години по-късно. При все това безкритичното приемане на бежанците ми изглежда също така недомислено, колкото и безкритичното им отхвърляне, а вменяването на колективна вина у европейските граждани за съдбата на тези хора е толкова популистко, колкото и създаването на атмосфера на страх и недоверие спрямо тях.

В тази връзка смятам, че за бъдещето на Европа ще бъде важно да се преосмислят онези политики по отношение на имигрантите, които допринасят за капсулирането им и позволяват появата на „другородни“ анклави в сърцето на Стария континент, и те да бъдат заменени с такива, защитаващи ценностите, върху които е изградена европейската цивилизация, сред всички граждани на ЕС, независимо от произхода им. Конкретните предложения, разбира се, са обект на съвсем друг разговор, особено имайки предвид, че този текст вече е твърде дълъг.

Винаги ми е било любопитно как хората, които не са изкушени от история и/или икономика, си обясняват възхода и богатството на европейската цивилизация. Виждал съм много теории, повечето от които включват някаква форма на империализъм и ограбване на останалия свят. В действителност обаче Европа, Северна Америка и онези държави по света, които следват модела им, забогатяват преди всичко, защото съумяват да изградят култура на относително уважение към индивидуалното право на всеки индивид на живот, свобода и собственост, относителна толерантност към различните, възможност да се придвижваме, да търгуваме едни с други и да си помагаме без страх и със сравнително малко ограничения, самоуправление и отвореност към света.

Затова и всяко екстремистко движение, поставило си за цел да разруши „стария свят“ – като започнеш от болшевизма и нацизма, и приключиш с ИД – на първо място атакува тези ценности. Изкушението да получим някаква ефимерна сигурност като се оградим със стени от света около нас, е голямо във време на реален или изкуствено подсилван страх, но в крайна сметка не стените ще ни предпазят, а институциите на сътрудничество и взаимопомощ , върху чиято основа е изградена съвременната цивилизация.

П.С. Илюстрацията, която тези дни е навсякъде онлайн, струва ми се, е на Стив Денис. Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

3 Comments

  1. Серж Барух says:

    Доста праволинейно и категорично неверно тълкува авторът верните цифри. (Няма линейна зависимост – малко исламски бежанци – малко пробелми). Но най-голямата му грешка е да уподобява ИД ма коминизма и нацизма, сякаш ИД не е ислям. Ислямът е подобна на нацизма и комунизма идеология, а ИД – организация, подобна на СД или щурмоваци в нацизма.

  2. eva stoeva says:

    За по-остроумно перефразирам Богомил Райнов… :)
    Нацизмът ще ни се види нежен полъх в сравнение с това, което идва!

  3. Непосредствена опасност няма, разбира се, но в дългосрочен план ако пришълците не се интегрират, а се маргинализират и продължат да се размножават като плъхове, както е ситуацията в ислямските държави, те ще бъдат голям проблем. В Арабския свят половината от населението е в младежка възраст и продължава да расте, а ресурсите да намаляват. Задава се перфектната буря и десетилетия на войни, революции всякакви и кланета. Това е само началото. Близкият изток е котел под налягане. 

Коментирай