This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Агент на чуждо влияние

Foreign Agent CensoredЧовек лесно може да разбере в каква аудитория се е прицелила БСП на предстоящия местен вот като проследи съдържанието на „леви“ официози от типа на Дума и Поглед.инфо. Дори в партията да са останали привърженици на проевропейската социалдемократична политика, те по всичко личи не диктуват дневния ред на пропагандния ѝ екип, който упорито се стреми да се намести сред най-податливите на манипулиране (и съответно най-пострадали от политиките на БСП през годините) социални групи.

Спорно е дали нещо подобно ще се случи – лично аз по-скоро подизирам, че столетницата ще бъде наказана заради пропадането си в лудостта – но пък няма съмнение, че в светлината на този „завой“ появата на статии, заклеймяващи Музейко и дори забавната анимация Minions като агенти на западно влияние, е напълно логична.

Още по-логична в тази кампания, която по-вероятно цели да отклони вниманието на червените избиратели от проблемите в партията, отколкото да отключи истински лов на вещици по руски образец (какъвто, слава Богу, е и невъзможен у нас, поне в близко бъдеще), е последвалата този уикенд констатация на популярния ляв пропагандист Петър Волгин, че „изчистването на информационната среда от чуждите агенти на влияние е първата и задължителна стъпка на всяка държава, която иска да води независима политика“.

В този текст повече няма да анализираме вътрешните перипетии на БСП, нито ще се чудим дали господин Волгин наистина си вярва или просто надъхва правоверните, но ми се иска да напомня две неща. На първо място, освен за националното радио, този „журналист“ работи и за Поглед.инфо – една от много малкото медии в България, публикуващи многобройни статии на чужд език, и от не чак толкова малкото, чиято гледна точка винаги съвпада с официалната правителствена позиция на чужда държава.

Или иначе казано, ако приемем, че Петър Волгин е прав в констатацията си за „чуждите агенти на влияние“ и едновременно с това е привърженик на „независимата политика“, той би трябвало сам „да се изчисти от информационна среда“ като проводник на пропагандата на държава, която – независимо от това дали я смятаме за близка или не – все пак не е България. В светлината на тази констатация буди искрено недоумение фактът, че господин Волгин така упорито си къта удобната позиция в национален ефир, че чак временното му спиране преди около година предизвика острата му реакция срещу „цензурата“.

Обяснението на това привидно противоречие, разбира се, е съвсем просто и то е, че поне според Волгин (а вероятно и според немалка част от колегите му) свободата на словото е равнозначна на тяхното право да говорят каквото си щат, а от рационален обмен на добре обосновани мнения няма смисъл – достатъчно е да заклеймиш опонента си като „агент на чуждо влияние“.

И все пак ми се струва, че господин Волгин би трябвало да е истински щастлив от факта, че в България няма официална политика на „изчистване на информационната среда“. Като се има предвид, че управляващите не са му приятели, не е трудно да се предположи какво би станало с него, ако, не дай Боже, свежите му идеи за регулиране на медийния плурализъм бъдат приети някой ден.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай