This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За „вредния“ данък

Moskov TaxЩе започна с коментар от непознат за мен потребител във Facebook, който прочетох в една от многобройните дискусии, предизвикани днес от правителственото предложение за налагане на данък върху „вредните“ храни. Коментарът гласеше: „Защо министърът на спорта е толкова дебел и какво яде“ (след което продължаваше с въпроса дали министърът на здравеопазването мисли за ефекта от предложението си върху финансовото състояние на най-бедните и пенсионерите). Въпросът в скобите е важен, но аз искам да се фокусирам върху частта, която цитирам по една много конкретна причина. Тази причина не е, че бих желал да се заяждам с физическото състояние или външния вид на министър Красен Кралев – според мен, нито едно от двете не би следвало да играе никаква роля при преценката ни за професионалните качества или тяхното отсъствие при нито един държавен служител.

Причината да споделя горния цитат е, че той видимо изразяваше възмущението на коментиращия от навика на членовете на правителството и парламента ни да се ръководят от старата народна максима „не ме гледай какви ги върша, слушай ме какво ти говоря“. Оставям само за момент всеки друг аспект на темата. Истинският лидер, по мое мнение, трябва да води хората с личния си пример и да заслужи подкрепата им за идеите си на първо място като демонстрира, че сам вярва в тях в личния си живот. Поради тази причина, даже коментатори в САЩ, които са критично настроени към определени елементи от програмата на първата дама Мишел Обама за справяне с епидемията от наднормено тегло, изразяват уважение към личната ѝ отдаденост на нея, стигаща до там да снима клипове със собствените си тренировки и/или конкретни съвети към хората, които искат да отслабнат.

У нас политическата ни класа непрекъснато ни оставя с впечатлението, че не се възприема като част от българския народ. Оставям настрана министър Кралев. Много от членовете на кабинета „Борисов“ и на българския парламент видимо са с наднормено тегло (което по мои наблюдения се покачва с присъствието им във властта). За много други е известно, че нямат навика да си поставят граници, когато са на по чашка, а още повече министри и депутати, начело с министъра на здравеопазването, са били снимани с цигара в ръка – понякога в нарушение на закона.

Искам да бъда разбран правилно! Нямам нищо против никой от тези хора да живее живота си така, както намери за добре, стига да не нарушава закона, но намирам, че е признак на остър цинизъм точно хората, желаещи насила да „подобрят“ здравословното ни състояние, в същото време едва ли не да парадират с пороците си.

Да кажем обаче, че сме готови да се примирим с факта, че политическата ни класа никога няма да излъчи лидери за пример. Политическият цинизъм съвсем не свършва с личните пороци на държавните ни мъже и жени – и точно там е истинския проблем. Удивителна демонстрация на това твърдение е, че министър Москов обяви предложението си за данък върху вредните храни точно два дни, след като стана ясно, че правителството планира административно увеличение на минималните осигурителни прагове навсякъде другаде, освен в производството на цигари.

В тази връзка, може би щях да се съглася, че когато говорят за подобряване на здравословното състояние на българските граждани, членовете на кабинета поне са искрени в загрижеността си, ако не беше масираната подкрепа от страна на управляващите за всяко ниво на тютюневата индустрия – част от проявленията на която са държавната субсидия от над 100 милиона лева за производителите на тютюн и вулгарната рекламна кампания на тютюневия конгломерат, свързан с известния на всички ни „успял млад мъж“, под която се бяха подписали цял куп държавни институции.

А какво да кажем за веригата жълти будки, обвързани със същия тютюнев конгломерат, които никнат буквално на метри от училища на много места в София? Нима местната власт в града не принадлежи на партия от управляващата коалиция? Членове на кабинета говорят как не е редно децата да се тъпчат с вредни храни, но до този момент не съм чул нито един критичен коментар за това, че с общинска помощ достъпът им до алкохол и цигари е максимално облекчен. (А и защо да чуя? В крайна сметка от подкрепената от властта кампания на цигарения производител научаваме, че купувайки си неговите цигари, стимулираме строежа на детски градини и изплащането на пенсии. Малолетните пушачи са голям плюс в тази картинка – стига, разбира се, да си пазаруват от правилното място.)

Трудно е като се има предвид, че близо една пета от смъртните случаи у нас всяка година се свързват пряко с тютюнопушенето, но да оставим цигарите настрана. Може би управляващите ни са демонстрирали по друг начин загрижеността си за здравето на българските граждани? В тяхна власт е например да намалят данъците върху лекарствата и медицинските услуги. Дали няма да видим грижата им в тази сфера?

Въпросът, естествено, е реторичен. Двадесетпроцентният ДДС върху лекарствата у нас не само е измежду най-високите в ЕС (скоростната ми проверка показа, че ни бият само Хърватия и Дания), но надхвърля между 2 и 4 пъти ставката в над 20 европейски държави. Има ли място за съмнение какво би решил истински загрижен за здравето на българите политик, изправен пред въпроса: кое е по-добре, да намалим цените на лекарствата или да повишим цените на онези храни, с които се хранят преди всичко по-бедните ни сънародници?

Картината на циничната ни политическа класа далеч не се изчерпва само с тези примери, при които тя подкрепя собствените си приятели или поставя данъчните приходи пред здравето на българите. Но дори те трябва да са достатъчни, за да имаш едно на ум, когато нейни представители говорят как налагането на нов данък се прави с благородната цел да помогне на здравето ни. Лично за мен, очевидният умисъл отвъд високопарните приказки, е да бъде запушена дупката в бюджета на държавното здравеопазване (която при реалистична оценка, учудващо се доближава до приходите, на които правителствотo може да се надява), за да не му се налага на министър Москов да прави тежки и непопулярни реформи.

Само че аз и, струва ми се, много други (бивши) избиратели на Реформаторския блок не го подкрепихме, за да харчи още повече от парите ни, та да се радва и вторият кабинет „Борисов“ на безметежност в управлението, купена с безвремие и упадък в множество сфери, които отдавна плачат за реформи. Наскоро обясних защо вече възприемам РБ като формация на статуквото и не смятам повече да гласувам за нея. В този текст ще направя крачка напред и ще те призова да се замислиш дали си струва и ти да я подкрепяш (особено при наличието на поне една перспективна алтернатива вдясно).

А ако не си съгласен реформите да се подменят с нови данъци и желаеш гласът ти да бъде чут, можеш да се присъединиш към страницата на Facebook събитието, което направихме по въпроса, с малко тромавото заглавие „Аз не искам „дясното“ правителство да налага нов данък върху храната“.

П.С. Илюстрацията е на ЕКИП. Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

2 Comments

  1. geg says:

    Е, с мнението за загрижения политик, който щял да намалява цените на каквото и да било, ме изпълват съмнения относно наличието на сериозна алтернатива в дясно.
    Ама нейсе…

  2. Надявам се, че е напълно ясно, че “намаляването на цените” в контекста на тази статия се отнася единствено до намаляването на ДДС.

Коментирай