This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Докога ще търпим белия бродник?

The White WalkerНаясно съм, че по всяка вероятност не е никак случайно, че поредният пристъп от „лудостта“ на Волен Сидеров все се отключва малко преди избори. Подозирам и, че водещият му принцип е, че няма лоша реклама, и от тази гледна точка игнорирането може би е добро решение (но само може би, защото ако нормалните хора не говорят за изстъпленията на лидера на Атака, ще ни остане единствено пропагандата на неговите собствени медии).

Само че има и страна на въпроса и тя е, че наглото и престъпно поведение не бива да бъде игнорирано с надеждата, че така то ще ни отмине в бъдеще. Както никой, надявам се, не би си замълчал, ако банда престъпници нахлуят в дома му, така и ние не можем просто да подминем факта, че е възможно Волен Сидеров да влезе в НАТФИЗ, придружен от „5-6 яки момчета“ (по сполучливото определение на „Дневник“) и да вилнее безнаказано.

Питам се в коя нормална държава би могло се случи нещо подобно. Човешката памет е къса и повечето от нас навярно отдавна са го забравили, но вчерашният скандал става девет и половина години след като Волен и шофьорът му бяха замесени в инцидента на магистрала Тракия, пет години след скандала на борда на самолет на „Луфтханза“, две години и половина след като Сидеров се сблъска с журналист и полицай пред парламента, над две години след като пияни депутати от Атака се държаха като свине в ресторант в Брюксел, опитвайки накрая да се измъкнат, без да си платят, и почти две години след станалото на летище Варна – като този списък далеч не е изчерпателен.

Питам се още и дали някой от нас, обикновените български граждани, би могъл да си позволи подобно поведение, без да бъде арестуван, съден и в крайна сметка изпратен в затвора. Не ме интересува с какъв имунитет се ползва лидерът на Атака – имунитетът, ако изобщо е правилно да го има, би трябвало да служи за защита от политическо преследване, а не за разрешително за мутренско държание. Самият факт, че Сидеров продължава да вилнее безнаказано е ярко доказателство, че живеем в държава, в която има две категории граждани – обикновени и недосегаеми.

И най-лошото е, че ние сами сме виновни за това. Нито един човек на нито едно място по света не може да остане недосегаем за дълго, ако мнозинството от хората кажат „не“. Никой не би могъл да нахлуе в университет и да се измъкне безнаказано, ако полицията си припомни, че работата ѝ е да защитава справедливостта, а не да служи на политиците, ако студентите не ги е страх да се защитят, защото знаят, че законът ще е на тяхна страна, и ако всички ние в качеството си на граждани наистина реагираме на всяка проява на беззаконие.

Според ректора на НАТФИЗ, студент му е споделил, че ако след този случай, станал пред толкова много свидетели, нищо не се случи, ще емигрира. Страхувам се, че ако миналото е някакъв критерий, той най-добре да си събира куфарите още сега. В страната, в която дотам сме отчаяни от поведението на недосегаемите, че най-добрата стратегия, която можем да предложим, е просто да ги игнорираме, нищо никога няма да се случи.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай