This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Черна книга на правителственото разхищение в България

Едва ли е останал някой, който да не знае за меко казано скандалните поръчки на луксозни джипове в предприятия под шапката на Министерството на земеделието и храните, за които Offnews съобщи през изминалата седмица. Този случай е особено крещящ пример за културата на чудовищно разхищение и (по всяка вероятност) огромна корупция, битуваща в държавните институции у нас, обаче той нито е първият, нито ще остане последен.

Black BookПо стечение на обстоятелствата разкритията на Offnews се появиха по същото време, в което беше издадена първата Черна книга на правителственото разхищение в България. Малката книжка, плод на сътрудничеството между фондация „Фридрих Науман“, Института за пазарна икономика и Българското либертарианско общество, съдържа десет подобни (и на места също толкова скандални) примери за политици или чиновници, харчещи по безобразен начин парите на данъкоплатците – от прословутия кален мост в село Славеево през милионите похарчени за реклама на туристическата ни индустрия та чак до станалата популярна с особената си неадекватност идея на Агенция „Пътна инфраструктура“ да похарчи стотици хиляди левове, за да проучи „обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа“ у нас.

Целта на книгата, която разказва накратко за всеки от десетте избрани случаи, вариращи от дребни проекти за по няколко хиляди лева до мащабни идеи за милиарди, е да обърне внимание на българските граждани, че всеки път, когато властимащите пилеят, те го правят с нашите пари – пари, които ние сме изработили с труда и талантите си, и са ни били отнети от държавата под формата на данъци с обещанието, че ще получим качествени услуги срещу тях. За всеки е ясно, че това не се случва. За съжаление, обаче, не всеки разбира, че политици и чиновници се отнасят през пръсти и често пъти се облагодетелстват не с нечии други, а именно с неговите собствени средства.

В това отношение Черната книга се стреми да започне запълване на пропуските в познанията на мнозинството хора по темата. Отсъстващата масова реакция на разкритията на Offnews например съвсем ясно показва, че недостатъчен брой граждани на тази държава разбират, че когато някой чиновник си купи скъп луксозен автомобил от съученик на министъра, той го прави за тяхна сметка. Веднъж осъзнали това, те ще имат много по-силен стимул да искат прозрачност в държавните дела, осветляване на корупцията и наказване на виновните или некомпетентни държавни служители.

Самата книжка е малка – по-мъничка, отколкото очаквах – написана е на разбираем език, който не набляга толкова върху сухите данни и числата, колкото върху това да ти разкаже ясно всеки конкретен казус, и се чете изключително бързо. В списъка с автори влиза почти целият екип на ЕКИП: Адриан Николов, Аркади Шарков, Георги Вулджев, Даниел Василев и Стоян Панчев, а аз имам скромен принос с главата, посветена проучването на обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа, замислено от АПИ (казус номер 8, в случай че те интересува). Вездесъщият в подобни начинания Стоян има и съставителска роля, заедно с Петър Ганев и Ивайло Цонев, а редактор е Зорница Славова.

Тъй като все пак четеш текст на E-lect, няма да минем и без кратък критичен параграф. Струва ми се, че недостигът на време накрая е изиграл лоша шега на създателите на Черната книга – на няколко места видях видях дребни правописни грешки, стилистични проблеми и неясноти, които лично на мен ми създават проблеми при четене. Нищо при тях обаче не би трябвало да ти попречи на разбирането на отделните текстове, а и всичко би трябвало да е лесно поправимо при потенциално второ издание, каквото пожелавам на съставителите.

Другият голям, от моя гледна точка, проблем – това, че Черната книга е в относително малък тираж и няма да се разпространява чрез книжарниците или вестникарската мрежа в страната – до голяма степен е компенсиран от факта, че изданието е безплатно за всеки, който го пожелае (до изчерпване на количествата), и освен това може да бъде прочетено онлайн ето тук.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай