This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Седемте живота на Мая

Въпреки че в България книгите-игри са познати предимно като детско-юношеска литература, е напълно възможно, макар и трудно, форматът им да бъде насочен както към вече пораснали читатели, така и към съвсем малки деца, които все още не са се научили да четат. С второто преди близо три години се зае Никола Райков. Той разби някои от ограниченията, поставени пред интерактивната литература, и доказа, че приказките-игри, създадени за 3-4-годишни деца, не просто имат място под слънцето, но и могат да бъдат изключително популярни, да се харесват и на най-малките, и на техните родители, и да играят полезна роля в образователния процес.

Maya's 7 LivesКнигите-игри за възрастни са съвсем различно предизвикателство. Още през 90-те години на миналия век, когато интерактивните издания бяха на върха на популярността си, част от авторите им у нас опитаха с променлив успех да достигнат до „големите“. В известен смисъл такава е и амбицията, с която моите приятели от „Сдружение книги-игри“, издават поредицата Призвание герой (повече за най-новото от нея впрочем ще можеш да прочетеш в E-lect през следващата седмица). Въпреки това обаче, Седемте живота на Мая все още е един от много малкото интерактивни романи, прицелени изцяло в аудитория, за която водещите проблеми на детството са останали в миналото.

Както подсказва заглавието, книгата на Красимира Стоева се интересува от въпроса какво би станало, ако вземеш това решение, вместо онова, как биха могли да се развият алтернативните пътища в живота ти, и в крайна сметка предопределена ли е съдбата ти. Историята започва на 25-ия рожден ден на главната героиня (която, изненада!, носи името Мая) – точно в момент, в който тя се колебае между любовта, кариерата и призванието си. В интерес на истината нямам представа дали възможните „животи“ на Мая, от този момент нататък зависещи в голяма степен от читателските предпочитания, наистина са 7, но не мога да отрека, че онези, през които преминах, са логично описани, макар и да изненадват читателя, който в общия случай едва ли точно тях е очаквал (всъщност, както в нашата си реалност, нали?).

От анонсите и ревютата, посветени на книгата, останах с впечатлението, че най-голямата ѝ слабост е, че тя едва ли не е предназначена единствено за жени, докато на мъжете ще се стори скучна и лишена от действие. Когато най-накрая се наканих да прочета самата книга (с която също както със За мен е чест се сдобих на Панаира през декември) обаче, съвсем не ми беше проблем да си задържа интереса и определено не почувствах проблемите пред Мая чужди – те по-скоро ми се струват универсални, отколкото вълнуващи конкретно нежната половина от човечеството.

(Разбира се, екшънът в Седемте живота на Мая е сведен до минимум, но това се отнася и за много от най-големите филми и книги по принцип.)

Проблемите в интерактивния роман на Красимира Стоева от моя гледна точка са по-скоро от техническо естество. В два или три случая попаднах на правописни грешки или сгрешени препинателни знаци, но този тип пропуски са наистина редки и успяха да подразнят четенето ми единствено в началото – може би най-изнервящият подобен проблем е още във втория параграф на предговора. Малко по-интересни мънички недомислици по всяка вероятност идват от сложния процес да се задържи консистентен литературен текст, когато не е ясно през кои сцени от живота на Мая е преминал читателят. (Така например, при първия си прочит не разбрах кой е този Еди, обядващ с героинята и майка ѝ, докато в съседната сюжетна линия, която поех на второ четене, това ми стана ясно от самото начало.)

Не на последно място, поне според мен, авторката е трябвало да поработи повече върху начина, по който образите в книгата ѝ споделят информация от миналото си, с които всички те са запознати – като извади буквално цялата експозиция извън пряката реч, защото никой в реалния свят не би казал на брат си нещо като: „Най-малкото ти можеш да ми даваш съвети. Отказа се да учиш, мотаеш се с рокери и се захвана с някаква радикална националистическа партия“. (Цялото второ изречение е видимо написано единствено за въвеждане на читателите в историята, а и двамата участници в разговора са напълно наясно с този аспект от живота на единия от тях.)

Цялостното ми впечатление от Седемте живота на Мая е наистина позитивно. Много е трудно да напишеш интерактивна история с подобна сложност и, въпреки че можеше да го направи далеч по-добре, Красимира Стоева със сигурност не се е провалила в опита си да създаде първия в България интерактивен роман за възрастни.

Освен от книжарниците, със Седемте живота на Мая можеш да се сдобиеш и от сайта на книгата. Издател е „Сдружение книги-игри“, а цената е 11.89 лева.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай