This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Анатомия на промяната

Bulgarian ParliamentАко оставим настрана онези, които по една или друга причина се връзват на лявата пропаганда за „разрухата“ у нас, за повечето хора е ясно, че България през 2016 г. като цяло е по-добро място за живот от България през 2006 г., която от своя страна беше далеч по-приятна от страната ни през 1996 г. И докато няма съмнение, че има положително развитие, също толкова несъмнено, струва ми се, е, че то е невероятно неравномерно и изпълнено с проблеми, в голямата си част причинени от политическата ни класа и свързаните с нея бизнеси и престъпни групировки.

С риск да бъда обвинен в пропагандиране на десни и/или либертариански „мантри“ (любим подход в средите на левите журналисти, където на аргументирания изказ и използването на реални данни изглежда се гледа с лошо око), са налице немалко доказателства, че в огромната си част развитието ни от последното десетилетие се случва въпреки, а не благодарение на държавната политика, а в основата му е онази (бавничко) растяща класа от млади, модерно мислещи и предприемчиви жители на по-големите градове, на които казионните медии се подиграваха, че се смятат за „умни и красиви“ по време на протестите срещу правителството на Орешарски.

Този факт сам по себе си е достатъчен, за да ни подскаже от какво се нуждае страната ни, за да започне да забогатява много по-бързо отсега. Краткият отговор е: политика на изваждане на различни сфери от обществения живот от контрола на политиците и техните приятели, и прехвърляне на отговорността за тях в ръцете на обикновените хора в условия на сътрудничество и конкуренция, създадени от доброволните им усилия. И преди съм казвал, че ключови за това са процесите по децентрализация, деинституционализация и приватизация.

Под децентрализация разбирам прехвърлянето на правомощия, които понастоящем са концентрирани в Министерския съвет и централната администрация, към общините, където гражданите биха могли да упражняват по-непосредствен контрол върху своите избраници (било то и гласувайки с краката си и местейки се от онези общини, които се управляват лошо, към тези, в които управлението е по-добро).

Деинституционализацията от своя страна е процесът по изваждане на обществени отношения от властта на държавните институции, закриване на многобройни ненужни или направо вредни администрации и облекчаване на безсмислени административни режими, който би позволил на всички ни да дишаме по-свободно, би ограничил корупцията и би спестил огромни суми на данъкоплатците.

От приватизация имаме нужда, защото дори днес немалко компании – като БДЖ, Българските пощи и Топлофикация София – функционират скъпо и некачествено под държавен и общински контрол, непрекъснато са застрашени от това да се превърнат в разменна монета в мръсните игри на политиците и са потенциален източник на корупционни практики в големи размери.

Струва ми се ясно, разбира се, че настоящото ни правителство е неспособно да проведе на практика каквито и да било реформи, ограничаващи собствената му власт и свързаната с нея корупция, така че всичко казано дотук не е нищо повече от пожелание за бъдещето. За да се превърне едно по-добро бъдеще в реалност обаче, е нужно българските граждани не просто да го желаят, но и активно да работят за него.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай