This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Войник е нашият велик

Bulgarian MilitaryThe Great War е YouTube канал, където изкушеният от историята (и разбиращ английски) зрител може да проследи Първата световна война седмица по седмица в „реално“ време точно един век по-късно. Оставям за друг разговор възхищението си от високото качество и солидната образователна стойност на поредицата – от която впрочем човек би могъл да придобие и далеч по-малко идеологизирана представа за българското участие във войната – тъй като причината да спомена канала е, че едно от първите неща, които зрителят научава, е колко по-високо е качеството на професионалната британска армия в началото на миналия век в сравнение с това на онези нации, разчитащи на задължителна военна служба.

Разбира се, съвсем не е нужно да се интересуваш от история, за да знаеш, че професионалната войска по правило е по-добрият избор от наборната. Най-силната армия на планетата от много десетилетия насам е професионална, като същото се отнася за над 20 армии във военния съюз, към който България принадлежи и още толкова от тези в ЕС. Онези военнослужещи, които доброволно са избрали професията си, имат множество предимства пред насилствено свикваните набори, включително по-добра мотивация и повече време за подготовка и изграждане на воински качества, а по-малкият им брой позволява на командването да съсредоточи ресурси там, където те са нужни в съвременни свят – в изграждането на инфраструктура и придобиването на авангардни оръжия, които са много по-полезни в един модерен въоръжен конфликт от пушечното месо, предлагано ни от наборната войска.

Горните аргументи стоят в основата на професионализирането на българската военна служба и биха били релевантни и понастоящем, ако в общественото пространство се водеше истинска дискусия „за“ и „против“ задължителната казарма (като към тях всеки либертарианец би добавил моралната позиция, че да задължаваш някого да служи в армията е аналогично на това да го задължаваш да полага какъвто и да било друг робски труд, а робството – било то налагано от частни индивиди или от държавни служители – би трябвало отдавна да няма място в нашето съвремие).

Разбира се, медийната истерия, предизвикана в последните дни от новоизникналите не съвсем добре забравени стари идеи за задължителна казарма, военно обучение и какво ли още не, съвсем не цели подобна дискусия. Също както споровете за „турското робство“ и множеството материали за сексуалната ориентация на неудобните в пропагандните остриета на властта, и тези предложения служат за отклоняване на вниманието от далеч по-належащи проблеми в политиката и икономиката на страната – като при това се справят успешно, защото за всеки патриот на чашка е далеч по-важно да ни накара да се почувстваме потомци на роби и да поплаче за времето, когато „мъжете бяха истински мъже“, овцете бяха далеч по-нервни, а отношението на раболепие пред властта и дребен тарикатлък се налагаше като официална политика, отколкото да прояви разум и всъщност да се поинтересува от съвременните предизиквателства пред България.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай