This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Непосилната лекота на опозиционното битие

DSBВъпреки че не следих с подробности дебатите по съдебната реформа, останах доволен, когато Радан Кънев и, предполага се, цялата му партия оттеглиха подкрепата си от втори кабинет Борисов, който по мое мнение е повече вреден с безсилието си да извърши важни за България промени, отколкото полезен с поддържането на стабилността. Тогава ми се струваше по-скоро скандално поведението на другите политически сили в рамките на Реформаторския блок, които отказаха да застанат зад тази – надявам се! – морална позиция и продължиха да плюят на името си като легитимират управлението на ГЕРБ, въпреки отсъствието на каквито и да било заявки за реформи.

Днес все повече си мисля, че хората около Меглена Кунева и Божидар Лукарски постъпиха по-честно от онези в ДСБ, макар и привидно да са по-безпринципни от тях. Това, разбира се, нямаше да се случи, ако партията на господин Кънев наистина следваше онези принципи, зад които той застана, беше изтеглила напълно членовете си от властта (разграничавайки се рязко от тези от тях, които на своя глава биха решили да останат в нея по примера на министър Москов) и всъщност се държеше като опозиция.

Разбирам, че за Радан и приятели е трудно да подкрепят хитроумното решение на БСП и ДПС да атакуват точно вече бившия техен човек в управлението, но да гласуват „за“ Москов и кабинета по време на вота на недоверие е дори по-сериозен автогол. Гласувайки „против“ вота, при положение, че можеха както да се въздържат, така и даже да не участват в него, от ДСБ ни показаха поне две неща: 1. че са неспособни или не желаят да се разграничат от позициите на собствените си „черни овце“ (а що остава да санкционират поне в морален план оставането на хора като Москов във властта, което е толкова безпринципно, колкото и остро критикуваното в десебарските редици оставане на хора като Меглена Кунева на власт); и 2. че не са принципна опозиция на правителството „Борисов“, а най-добрия случай опоненти на една или друга негова политика.

Само по себе си поведението на хората в ДСБ не би било непременно лошо (корективът, гравитиращ около управляващите, понякога може да има по-голямо положително влияние от групите, които директно им се противопоставят), ако не бяха тежките заявки за принципност и опозиционност, и следващите ги критики към отсъствието на тези категории при всички останали.

На мен поне мантрата „не ме гледайте какво правя, а ме слушайте какво ви говоря“ не ми е особено интересна. Може и да дойде времето, в което пак ще повярвам, че ДСБ има бъдеще като една „автентично“ дясна формация на политическата сцена у нас, но това няма да се случи, докато  разминаването между думи и дела продължава да е толкова крещящо, поне в моите очи.

Същото, за съжаление, се отнася и за всички останали формации във вече лишения от истински смисъл Реформаторски блок.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай