This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Самият страх

Трудно е да се разсъждава рационално във времето непосредствено след катастрофално събитие с широк обществен отзвук. В ден като днешния фактът, че тероризмът не само не е екзистенциална заплаха за ЕС, но и е далеч в дъното на класацията на причинителите на смърт и наранявания в рамките на съюза, разбираемо не е първият, за който ще се сетят милионите телевизионни зрители или читатели на вестници, попиващи новината за зловещия удар в сърцето на обединена Европа. Още по-разбираеми са мъката и гневът на близките на жертвите на поредното нападение на Ислямската държава, за които статистиката няма никакво значение.

Fear ItselfДокато обаче съвсем не е необичайно да се чувстваш застрашен, ядосан и жадуващ отмъщение, афектът не е най-доброто състояние за взимане на важно решение – и това важи с еднаква сила, както за всеки човек в лично качество, така и за политиците, от чиято преценка може да зависи съдбата на мнозина.

Отдавна вече звучи като клише, но терористите са само едната страна в агресивната война срещу ценностите на европейската цивилизация. От другата са онези, които използват естествения страх на гражданите на ЕС в светлината на някоя трагедия, за да промотират дневния си ред – бил той повече власт за тях самите, суспендиране на гражданските права или насилие срещу хора и мнения, които не им харесват. Също толкова клиширано, но все така истинно е и твърдението, че ако вторите постигнат целите си, това ще е равнозначно на капитулация пред амбициите на терористите, без в замяна никой в Европа да получи повече сигурност.

Желанието за „твърда ръка“, която да се разправи със заплахата, без да бъде спъвана от такива отживелици като правовия ред, също ми се струва разбираемо – поне докато човек не обърне внимание на факта, че „твърдата ръка“ никъде и никога не е успявала да спре тероризма – нито в съвременните Русия, Турция и Египет, които стават жертви на терористични атаки в пъти по-често от всяка държава от ЕС, напук на концентрираната власт, ограничените граждански права и упражняването на насилие срещу несъгласните (а впрочем и напук на три от най-големите армии на планетата), нито дори в тоталитарни диктатури като СССР, която исторически е измежду най-пострадалите от разнообразни видове тероризъм, само в допълнение към всички останали престъпления срещу и между гражданите ѝ.

В действителност отпорът срещу заплахата, която представляват ИД и подобните ѝ групи за европейската сигурност, изисква не капитулация или отмъщение „на сляпо“, а хладнокръвен анализ, който да отговори на въпроса как да запазим свободите, ценностите и богатствата на ЕС, дразнещи толкова много фанатиците от всякакви религии и идеологии, и едновременно с това да ограничим още повече възможностите на тези фанатици да вредят на европейските граждани.

За съжаление, поне в България вместо това след всяка криза получаваме предимно дежурната размяна на еднотипни мнения от хора, които са щастливи, че имат нова възможност да ни покажат, че почти по нищо не се различават в мисленето си от последователите на ИД.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай