This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Парламентът срещу Слави Трифонов

ParliamentПри все че е отдавнашна практика у нас изборният закон да се променя според желанията на управляващите, ми е много трудно да се сетя за предишен случай, в който промените видимо са продиктувани от стремежа да се възпрепятства една конкретна инициатива. Напук на спекулативните мнения, че Слави Трифонов е едва ли не неразривна част от статуквото, по всичко личи, че опитът му да инициира референдум за корекции в политическата ни система е трън в петата на същото това статукво, което скоростно се погрижи да обезкърви референдума (приемайки неправилното според мен задължително гласуване, което вероятно ще падне в Конституционния съд) и ограничи, доколкото е възможно, вероятността той да бъде успешен („отвързвайки“ го от президентските избори, така че вотът най-вероятно да бъде организиран точно в средата на отпускарския сезон).

Независимо дали харесва или не Слави Трифонов лично или инициативата на екипа му, на всеки би трябвало да е ясно, че промени в изборното законодателство, приети с такава скорост и при силно ограничен обществен дебат – за повечето от които мнозинството българи ще научат постфактум по медиите – са симптом на срамното състояние на политическото ни битие, в което (почти) целият ни политически елит (почти) винаги е единен, само когато трябва да блокира желанията на българските граждани.

Резултатът от това внезапно единомислие очаквано е хаос. Не успях да открия разумна причина за това да имаме референдум и президентски избори на различни, но пък относително близки една до друга дати (извън, разбира се, логичното от гледна точка на депутатите ни желание да не допуснат възможността за ограничаване на привилегиите им), обаче отсъствието на такава изглежда не е проблем да бъдат похарчени безсмислено още от парите на данъкоплатците.

Задължителното гласуване по начина, по който беше прието, от своя страна нарушава не само член 42 (1) от Конституцията, според който гражданите имат право (а не задължение) да избират държавни и местни органи, но и член 57 (1), според който пък основните права на гражданите са неотменими (а вече попаднах на донякъде обоснованото, струва ми се, мнение, че заличаването от избирателните списъци най-малкото е на ръба на отмяна на гражданско право).

Дори тези и други подобни поправки – като например също така неясната идея да се забрани публикуването на резултати от социологически проучвания по време на предизборната кампания – да не бяха стимулирани от реалната или имагинерна заплаха от наближаващия референдум, те пак биха били плитък опит за закрепване на статуквото в ущърб на българските граждани и като такъв би следвало да са обект на мащабна медийна критика и широко обществено недоволство. В държава, в която „видимият“ „гарантиран от ГЕРБ“ резултат от началото на първия мандат на Бойко Борисов насам е впечатляващ срив в медийната свобода обаче, това би било малко чудо.

П. С. Илюстрацията е на Виктор Владев.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай