This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

В бъдеще време

Когато Стивън Хокинг и филантропът Юри Милнър обявиха амбициозния си план за изпращане на малки космически съдове към Алфа Кентавър, повечето български граждани навярно дори не разбраха за това. Идеята, споделена със света на международния ден на космонавтиката, по правило събуди интереса на онези, които гледат отвъд злободневието, формирано от страхове, предразсъдъци и дребни далавери, и за които животът не се изчерпва с Динко, Бойко, злия Запад и още по-злия Близък изток. Този факт до голяма степен е показателен за учудващия парадокс на съвремието ни да сме заобиколени от технологични чудеса, почти във всеки случай създадени другаде, обаче все още разглеждаме света през призми, родени от вече изчезнали или изчезващи епохи.

World UnitedПарадоксът, вярвам, няма да продължи твърде дълго – динамичното развитие на технологията в наши дни ще сваля все повече бариери (колкото и да не им се ще на хората, окопали се в миналото, благодарение на позиции, все по-безсмислени регулации или приятелски връзки с властимащите) и ще прави живота ни все по-добър, но и все по-отговорен.

Хубав пример за едно тепърва прохождащо технологично решение в тази връзка, според мен, е свързан с автономните автомобили, които би трябвало да се появят на пазара някъде в идните две години и да станат достъпни за масовия потребител в началото на следващото десетилетие (точно по времето, когато същият този пазар вече ще бъде доминиран от електромобилите). Масовото им разпространение ще спаси огромно количество човешки животи и ще промени радикално градската ни инфраструктура, докато в същото време унищожи всичко, което е останало от закостенелия таксиметров бранш, и вероятно ще отслаби свързаните с него форми на престъпна дейност.

По подобен начин развитието на триизмерното принтиране ще премахне голяма част от бариерите пред обикновените хора, опитващи да развиват някаква форма на „производствен“ бизнес, ще допринесе за развитието на медицината (като 3D принтирани протези, например, вече се създават в наши дни) и ще превърне голяма част от класическите фабрики, по които въздишат соц-носталгиците, в отживелица, дори още преди да сме стигнали до средата на следващото десетилетие.

Освен от 3D принтерите, медицинската професия ще бъде подпомогната и от нано-технологиите, а пък медицинските изследвания все повече ще бъдат водени от технологични компании, привнасящи ноу-хауто си в тази до неотдавна относително затворена сфера. В резултат от поредица благоприятни фактори, до края на 20-те години от настоящи век по всяка вероятност ще станем свидетели на значителни успехи в борбата срещу рака, а краят на заболявания като грип и малария ще се случи много по-рано. Нарастващата продължителност на живота в следствие от по-доброто здравеопазване на свой ред ще причини множество измислени страдания на онези хора, които вярват, че планетата е пренаселена и е крайно време да направим нещо по въпроса (но, учудващо, никога не са готови те самите да се откажат от живота си), докато в същото време ще доведе до предефиниране на настоящите пенсионни системи, които ще се превърнат в отживелица в обществата, в които столетниците са най-бързо растящата възрастова група.

Близкото бъдеще ще ни донесе и края на изкопаемите горива, разрушавайки или променяйки на практика до неузнаваемост цял куп мръсни индустрии, а това на свой ред ще подкопае легитимността на диктаторските или автократични режими в Близкия изток, Русия и Венецуела (където, по всичко личи, социалистическият експеримент вече отбеляза пълен провал). Няма да им помогне и развитието на информационните и комуникационни технологии, което ще продължи да прави информацията по-евтина и по-достъпна за все повече хора по света и ще позволи на същите тези индивиди да се самоорганизират по начини, които не само не са спуснати от правителството, но и са напълно неподвластни на контрола му.

Както вероятно си се досетил, убеждението ми е, че бъдещето ни ще бъде по-чисто, по-богато и по-здраво от всяка прежна епоха в историята на човечеството. Това бъдеще, разбира се, няма да се случи от само себе си – за постигането му все още са нужни усилията на милиони хора, вярващи в градивния труд, доброволното сътрудничество и научния прогрес, които да се противопоставят на онези, чиито идеали са свързани с капсулиране, омраза към другия и страх от прогреса. И все пак, понеже вярвам в успеха на първите, смятам да ти разкажа как, според мен, той ще промени света през следващите десетилетия – от гледна точка на технологиите, общественото здраве и грижата за околната среда, политиката, социалните ни отношения и дори тероризма.

Това ще стане в следващите части на поредицата от материали, която започвам с този текст и която – да, правилно си се досетил – се казва „В бъдеще време“.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай