This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Венецуела: хронология на разрухата

VenezuelaМайкел Мансия Пеня се бори с епилепсията в продължение на шест години. През по-голямата част от това време състоянието му е под контрол, благодарение на лекарство, наречено Ламотрижин. Четиринадесетгодишното момче обаче има нещастието да е родено в един от модерните социалистически проекти на планетата – Венецуела – където достъпът до лекарства става все по-труден от година на година, докато накрая те не изчезват от щандовете, когато разликата между реалната им стойност и административно наложените цени не правят продажбата им невъзможна.

На 11 февруари тази година майката на Майкел, Ямарис, му дава последната таблетка Ламотрижин, с която разполага. Тя прекарва следващите дни в отчаяно и безуспешно обикаляне по аптеки и търсене в социалните медии, докато синът ѝ получава серия от епилептични пристъпи, срещу които никой нищо не може да направи. На 20 февруари сърцето на Майкел отказва и той умира.

Ламотрижинът може да бъде купен в България за малко над 10 лева.

А Майкел Мансия Пеня е един от многобройните символи на поредния зловещ провал на фалшивото обещание за просперитет по пътя на социализма. Във Венецуела, чиято столица неслучайно се превърна в най-престъпния град на планетата, това обещание дойде с хваления навсякъде в левите среди Уго Чавес, чието управление уж щеше да донесе социална справедливост, но създаде чудовището, в което – твърди се – най-богатата личност е дъщерята на покойния държавен глава, чийто единствен „принос“ към обществото е церемониалната роля на „първа дама“, която заема след развода на баща си.

И докато Мария Габриела Чавес се радва на богатство, което не спечелила с честен труд, а съгражданите ѝ се редят на опашки за такива „базови“ продукти като дезодоранти, тоалетна хартия, презервативи и дори мляко, Венецуела се превърна в държава, където смъртността при раждане нарасна 5.5 пъти между 2012 и 2015 г., неонаталната смъртност скочи 100 пъти за същия период, а общата смъртност нарасна 10.7 пъти (тези данни впрочем са цитирани от годишния доклад на венецуелското министерство на здравеопазването за 2015 г. и не са учудващи, при положение, че става дума за една от малкото държави на планетата, в която маларията се завърна триумфиращо, след като беше почти изличена през 70-те години на миналия век).

Невнимателният наблюдател може би ще се изненада, че всичко това се случва на място, което буквално плува в нефт (и чието правителство инкасира приходи от над 1 трилион долара от продажбата на „черното злато“ на международния пазар в последните 17 години). Той би могъл да се учуди дори повече, когато разбере, че на фона на огромното нефтено богатство и социалистическата политика, на думи насочена към премахване на социалното разслоение и неравенството, процентът на венецуелските граждани, живеещи в бедност днес, е около 75.6 в сравнение с 50 процента в годината, в която Уго Чавес идва на власт, а процентът на тези, чието състояние може да бъде определено като „абсолютна бедност“ е 52.7 (в сравнение с около 20 преди началото на социалистическия експеримент).

Икономистите обаче отдавна предупреждават, че бедността, разпадът на здравеопазването, изчезването на продукти от първа необходимост от магазините и скокът в престъпността и смъртността са неминуемо следствие от налагането на социализма – с присъщите му разхищения, корупция и ерозиране на гражданските институции. В зависимост от това колко богата е първоначално държавата, поела по този път, колко здрава е хватката на социалистическите плановици, и колко благородни са намеренията им, разрухата може да дойде относително по-рано или относително по-късно, но едно е сигурно: Венецуела е само един от десетките почти идентични примери за ефекта от социалистическия експеримент.

И докато ние тук се чудим дали не е супер яко да се покажем като носталгици по „изгубения Рай“ на Народната република, Ямарис Пеня и много други като нея все още са принудени да вегетират в тази система – в която вече трудно се намира тоалетна хартия, а да се сдобиеш с животоспасяващо лекарство, което в България струва 10 лева, е невъзможно.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

3 Comments

  1. Светозар says:

    Не е сериозно точно някой живеещ в нашата държава да критикува Венецуела. Стига да не се казваш Каролев. България е страна в която с СМС се събират пари за болни деца, страна в която броят на инвалидните пенсии расте с главоломна скорост, страна в която 72% от населението живее на прага на бедност, като голама част от работещите и хора влизат в графата на работещите бедни. Страна в която, ако бъдат премахнати още няколко от лекарствата плащани от здравната каса населението ни ще се редуцира с невиждани до сега темпове. Така че историята на Пеня въобще не може да развълнува хора дето всеки ден виждат снимки на търсещи пари за лечението си деца. Ако някой иска да сравнява медицинското обслужване в различните части на света то той спокойно може да изгледа филма “Недъзи” на Майкъл Мур. Лошото е че в този филм той закара няколко от така наречените герои от 9/11 в Куба за да си купят евтини лекарства, и да си оправят зъбите без пари защото в САЩ това не можело да се случи. Кофти е да гледаш как герои плачат като малки деца от радост. Но ценообразуването във всяка страна се базира на платежоспособността на хората. Лекарство струващо тук 900 лв. в САЩ е 3400 долара, казвам го от личен опит, и ако тук не го покрива здравната каса питай ме как бихме си го купували през 3 седмици. Та нали половината ни фармацевтични фирми се занимават точно с реекспорт на скъпи лекарства. Питай ме сега защо същите тези фирми искат да бутнат Москов. Не ми се продължава защото само се нервирам на такива загрижени за Венецуела наши съграждани…

  2. О, напротив – България е на светлинни години пред Венецуела и щеше да я изпреварва много повече, ако не бяха остатъците от социализъм в икономиката и политиката ни ;) .

  3. Dimitrov says:

    До Светозар. Защо смяташ, че фактите са критика? Всеки да ги тълкува както може. Това са фактите за Венецуела. Това, че тук е зле има същите корени, същите уродливи лица, наследници на същите уродливи практики. В САЩ лекарствата са скъпи, защото стандарта е висок, но в САЩ никой работещ не е останал без социална подкрепа, дори нелегалните емигранти, дори нежелаещите да работят са осигурени за по-сносен живот от работещи тук и соц бантустаните.

Коментирай