This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Този толкова лош аутсорсинг

OutsourcingСлед като едно изказване на президента Плевнелиев предизвика вълна от коментари по адрес на аутсорсинг индустрията у нас, за пореден път се уверих, че повечето коментиращи са крайно неподготвени по темата, независимо от идеологическите им позиции. Основната „опорна точка“, споделяна както от опонентите на тази бизнес практика отляво, така и от част от нейните застъпници, минаващи за икономисти, разбира се, може да се обобщи със спекулацията на популярен псевдожурналист и член на ръководството на БСП, за когото популярността на България като аутсорсинг дестинация ще рече, че „тух доходите са толкова ниски, че много световни фирми изнасят обслужващите си дейности и така мениджърите им трупат космически бонуси“. Тази крайно неточна позиция може да бъде допълнена от друго твърдение, на което попаднах случайно, и което гласи, че „глобалните компании могат бързо да се изнесат, ако стандартът ни на живот започне да се вдига.“

Струва ми се, че всеки човек с елементарна икономическа култура би трябвало да е наясно защо цитираните по-горе спекулации нямат особена връзка с реалността, но понеже по всичко личи, че познанията по икономика са рядко срещани у нас, ще си позволя да ти го обясня накратко на следващите редове.

Първо, хората, които говорят за „евтина работна ръка“ и „нисък стандарт на живот“ в страната ни, правят грешката да опростяват сложния процес на взимане на решение в една голяма компания до само един-единствен (при това не особено важен) фактор. За да реши дали да изнесе тази или онази дейност, мениджмънтът на корпорацията наистина се интересува от разходите за нея, обаче те далеч не включват единствено разходите за труд, ами най-малкото и 1. данъчните разходи (високите данъци на много места по света без съмнение ги правят адски непривлекателни за аутсорсинг дейности, независимо от крайно ниското заплащане на труда); 2. регулаторните тежести (колкото по-строго регулирана е една икономика, толкова по-скъпо е да се работи в нея, без значение от всичко останало); 3. нивата на корупция; 4. степента на интегрираност в световните вериги на доставки; и 5. достъпността на ресурси като питейна вода и електричество.

За да бъде още по-усложнен процесът по вземане на решение дали една дейност да бъде изнесена в чужбина или не, горните фактори се допълват и с такива като ниво на развитие на инфраструктурата, наличие на достатъчно образована работна ръка и познания по чужди езици в съответната държава.

Или иначе казано, дали аутсорсването на определена операция ще бъде рентабилно за една корпорация зависи от комбинацията от приблизително десетина по-важни фактора (и вероятно още толкова с по-малка тежест), а заплащането на труда – при все че има своята роля – рядко е от огромно значение. Простичък пример за това ни дава класацията за атрактивни аутсорсинг дестинации на Cushman & Wakefield (в която България заемаше трето място през 2015 г.). Близо половината държави в топ 30 в нея са с много по-висок стандарт на живот, отколкото страната ни, а някои – като Германия, Великобритания, Австралия и Канада – са сред най-богатите места на планетата.

(В тази връзка, ще ми е много интересно да видя как ще обясни например присъствието на Германия сред най-привлекателните аутсорсинг дестинации средностатистическият зле образован коментатор отляво – може би и там доходите са толкова ниски, че мениджърите на световни компании изнасят дейността си, за да трупат космически бонуси.)

Не е трудно да се види и, че аргументът за ниския стандарт на живот изобщо не отговаря на емпиричните данни, що се отнася до България. Когато нашата страна удари дъното по отношение на доходите през 1997 г., тя на практика не съществуваше на картата на места за аутсорсинг по света. Оттогава до днес доходите растат без прекъсване и при все че към 2016 те са над 2 пъти по-високи, отколкото през втората половина на 90-те, България вече е измежду най-атрактивните държави за аутсорсинг на планетата. В допълнение, макар да е несъмнено, че стандарът ни на живот отстъпва на този в ЕС и Северна Америка, в световен план страната ни е част от клуба на богатите, а не на бедните. Така, ако беше реална строгата зависимост между доходи и привлекателност за изнасяне на бизнес, България нямаше да може да влезе дори в топ 100.

Ако пренебрегнем откровено идеологически мотивираните спекулации, нашата държава е водеща аутсорсинг дестинация не заради ниските доходи, а благодарение на комбинация от фактори, като минимум включващи плоско данъчно облагане, голяма степен на интегрираност в световната икономика, относително добре образована работна ръка с познания по чужди езици на прилично ниво, постепено подробряваща се инфраструктура и прочее. В тази връзка, това, че стандартът ни на живот ще продължи да се вдига (а няма „да започне“, както се казваше в цитата от началото на този текст), само по себе си ще е фактор с маргинална тежест що се отнася до мястото ни на глобалната карта на изнесени услуги, ако България запази и развие другите си стратегически предимства.

П.С. Илюстрацията е оттук.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

2 Comments

  1. ' says:

    Още по-интересно e защо като аутсорсинг компаниите са толкова лоши са предпочитан работодател…

  2. pi314 says:

    Лоши са, щото не щат да дават подкупи, нерентабилни са, понеже администрацията не може да им разчисти конкуренцията… Виж как е при най-лошите, туризма, транспорта… … …

Коментирай