This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Реалистично за Турция

Повод да пиша днес ми дава вълната от негативни коментари, заляла форумите на различни интернет-медии след изказването на външния министър Николай Младенов, че България няма да създава трудности на членството на Турция в ЕС. Редно е още сега да те предупредя, че подкрепям подобна политика и за първи път от доста време насам в тази статия правителството няма да бъде критикувано.

В този смисъл, ако си сеирджия, който влиза тук, само за да провери какво е родило не особено остроумното ми перо по адрес на премиера и обкръжението му, може да се окажеш разочарован. За да не си губиш излишно времето, ти препоръчвам да хвърлиш един поглед на статиите „Моята полиция” и „Частна политика” и сетне щастлив да натиснеш червения бутон с белия хикс в горния десен ъгъл на екрана.

Ако случайно принадлежиш към онази не малка прослойка последователи на господата Каракачанов, Сидеров и Расате, направо бих предпочел да се ориентираш към споменатия бутон, но понеже няма да го направиш, формата за псуване на автора, гадните чифути и масонската конспирация ще откриеш като скролираш до долу – под зеления надпис „Коментирай”. 

Връщайки се по същество, и аз като министър Младенов смятам, че България следва да разбира и подкрепя процеса по присъединяване на Турция в Европейския съюз. Противно на обвиненията, които за нула време ще избуят, мнението ми не е рожба на някакъв национален нихилизъм, нито на неосъзната любов по югоизточната съседка. То за съжаление не е заплатено от пропагандния отдел на Джордж Сорос, нито от този на министър-председателя Ердоган.

(А всички слухове, че си пия кафето с Ахмед Доган, докато говоря по телефона с Осама бин Ладен и пиша във форума на illuminatirules.com намирам за силно преувеличени.)

Причината да не се противопоставям на членството на Турция в ЕС е, че силно вярвам в простото словосъчетание „здрав разум”. Именно разумът диктува, че, когато съседът ти е достатъчно силен, за да те смаже безпроблемно, ако му дадеш повод, е добре да се стремиш към неговото приятелство.   

Нека да обърнем внимание на фактите. На първо място югоизточната ни съседка е много по-голяма от България. Второ, тя е населена от 10 пъти повече хора. Разполага с втората по големина армия в НАТО и с третия по размер боен флот в района на Европа и Средиземноморието. Не бива да забравяме освен това, че размерът на брутния ѝ вътрешен продукт я поставя на 16-о място в света, докато нашият е достатъчен за незавидната 66-а позиция.

С други думи, колкото и да не ми се иска и въпреки избирателната слепота на хора като Волен Сидеров и разните му клонинги, Турция е много по-силна от България във всяко възможно отношение. Всъщност разликата е такава, че – оставена на инерцията – тя неминуемо ще се превърне в регионален фактор с решаваща дума на Балканите, в кавказката област и в цялото Източно Средиземноморие…

… освен ако съседите ѝ (в това число и ние) едновременно не получат правото на вето върху нейната политика и не се сдобият с добронамереността ѝ. Възможност, която се предоставя от системата на вземане на важни решения с консенсус в рамките на Европейския съюз.

Това е причината по никакъв начин да не мога да се съглася с амбициозните млади хора с блеснали погледи и възвишени идеали от ВМРО, които събират подписки против присъединяването на Турция в съюза (все едно ще стане още утре). За тях приятелството и отворената граница с 80-милионната ни съседка ще бъдат фатални. Мен ако питаш, много по-голям проблем ще си навлечем, граничейки с огромна държава с несравнимо по-силна армия, която – о, изненада – никак не ни харесва, защото българите са приели реториката на национализма като политическо кредо.

Както се казва – въпрос на гледна точка.

Disclaimer: Нищо в тази статия не бива да се тълкува като подкрепа за незабавното присъединяване на Турция към ЕС. Лично моето мнение е, че присъединяването трябва да стане при изпълняването на същите критерии, приложени към България (т.е. без допълнителни дискриминационни условия), когато и ако то се случи. Не е наша работа нито да помагаме, нито да пречим на този процес.

10 Comments

  1. Radostin says:

    България е член на ЕС, който като държавно образувание е с мн повече население и с по-силна армия от Турция, а България е част от това образувание (в смисъл една държава сме), тъй че каква заплаха е Турция извън ЕС за нас не разбирам!

  2. mamata says:

    Достатъчно други по-големи и влиятелни държави в ЕС не желаят и мисля,че няма да допуснат Турция да стане член. Говорим за ЕВРОПА! А нашата съседка е азиатска държава. А пишещият по темата, освен турското знаме, оставаше да помести и клип с някое минаре с виещи високоговорители.

  3. ПЕТЪР says:

    По същата логика да приемем и Русия в ЕС.
    Много по-голяма е от България, населена е 30- 40 пъти повече, разполага с една от най-големите армии в Света. Размерът на брутния ѝ вътрешен продукт също е мнго голям, има газ и т.н.

  4. Moon_King says:

    Мисля си,че има два варианта. Единият е да си в добри взаимоотношения със съседа си независимо от това дали е по силен от теб или не. А другият да му се репчиш постоянно и да му създаваш проблеми. Аз поне си мисля,че първият вариант е по добрият.

  5. Mariela says:

    Германия се извини на евреите и им изплаща обезщетение.

    Когато Турция се извини на БГ и арменците и заплати каквото е длъжна, може би ще е готова за ЕС. Колко българи останаха в Турция и защо са асимилирани???
    Какви са правата на кюрдите там??? Защо мислите, че Турция е готова за ЕС?

  6. gogo says:

    Браво. Дай боже повече трезви хора на БГ. Поздравления за статията и смелостта ви.

  7. Mamata, кажи ми кой клип ти харесва и с удоволствие ще го пусна специално за теб :).

    ПЕТЪР, логиката не е същата, най-малкото понеже Русия не желае да стане член на ЕС. Освен това тя вече е изгубила или е на път да изгуби в близките години голяма част от лостовете си за влияние конкретно върху нас. Разбира се, това не променя факта, че може да бъде както огромна геостратегическа заплаха, така и важен партньор. Не смятам, че има здравомислещ човек, който да избере първото.

    Мариела, хайде сега! Никъде не казвам, че съм на мнение, че Турция е готова да влезе в ЕС СЕГА. НЕ МИСЛЯ така. Просто казвам, че не бива да се опитваме да саботираме процеса. Законните ни искания не са саботаж, нали?

    Освен това, моля те пиши на кирилица!

    Учудващо е как точно хората, които твърдят, че защитават българщината и го играят националисти или прибягват към латиницата, или не могат да вържат две грамотни изречения, или и двете (това не е към теб, а по адрес на няколко други коментара, на които само аз ще имам удоволствието да се наслаждавам :)).

  8. Avatar952 says:

    Не споделям мнението на автора, макар че всеки има право на такова. Тука не става дума за криворазбран национализъм, отмъстителност и т.н. Става дума за бизнес – какво ще загубим и какво ще спечелим от ЕВЕНТУАЛНО влизане на Турция в ЕС? За спечелване – нищо. Турция не е заплаха за България – нито военно, нито политически. Отворените граници и сега си ги имаме. Добросъседство – то е МНОГО повече в интерес на Турция, отколкото на България. А какво бихме загубили? Бихме загубили много – транзитните такси за преминаване през наша територия, сриване на българското земеделие и производство поради навлизането на турски стоки, които няма да имаме възможност да спрем или поне контролираме. Примери в тази насока много. Цялата турска икономика е ориентирана към европейския пазар и пътя й натам минава или през България, или през Гърция. А за отношението на гърците към Турция няма смисъл да се говори – не напразно Гърция има най-големия военен бюджет в ЕС отнесен спрямо БВП.
    Та защо точно да не направим всичко възможно да спрем членството на Турция в ЕС?

  9. Мария says:

    На мен ми е все тая кой е в ЕС. Но има още нещо, което някои хора забравят – Турция е светска мюсюлманска държава, което я прави граница между ЕС и фанатизираните ислямски държави. Не знам какво ще спечелим или загубим от приемането й.

  10. Avatar952 says:

    Мария, в случая с Турция “светска държава” е доста относително понятие. Светски са само няколко големи града и курортите, мръдни на 50 км. от който и да е голям град и се връщаш 5 века назад във времето – поне такова е мнението на мои приятели, живеещи там. Единствената пречка пред пълната ислямизация на Турция е армията, а намаляване влиянието на армията е едно от условията за започване преговори за членство. Така че самият ЕС дават картбланш на ислямисткото правителство да се разправи с армията и да замаже очите на народа – за справка последните събития и “заговора за преврат на генералите”. Така че пак питам – бихме ли спечелили нещо от членството на Турция в ЕС или само ще загубим?

Коментирай