This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Богатството на един народ

SeasideСлед като премиерът Бойко Борисов направи коментара, че българинът вече се е видял с пари и затова може да си позволи да почива в Гърция, много хора се изкушиха да се съгласят с тази диагноза. Съвсем реален факт е, че благосъстоянието на средностатистическия български гражданин продължава да расте, а столицата ни вероятно ще достигне средния стандарт на живот в ЕС през някоя от следващите години (с настоящата скорост на развитие цяла Северна България обаче ще трябва още много да чака).

Аз бих спорил, че този ръст не е следствие от политиката на „стабилност“ на двата кабинета на Борисов, а в голямата си част се случва въпреки нея, и че при едно управление, посветено на пазарни реформи, страната ни щеше да се развива поне с темпото на Румъния. Но не подлежи на отричане, че стандартът ни на живот бавно и полека върви нагоре.

При все това, струва ми се, нашият премиер бърка звучния шамар, нанесен от потребителя конкретно на правителствената политика в областта на туризма, с шума от казионните ръкопляскания, с които толкова е свикнал. Много българи почиват в Гърция, не защото са извънредно богати, а понеже почивката там или всъщност им струва по-евтино, отколкото на родното Черноморие, или може да е значително по-безоблачна и лишена от грижи при почти същите пари.

Южната ни съседка си има своите проблеми, но на пръв поглед ги няма нито мутрите, които да се стрелят пред дискотеките, нито общото усещане, че законът не лови местните феодали, а не малко от всевъзможните бизнеси около теб те възприемат като подвижна касичка, вместо като потребител, от чиито нужди да се ръководят. Впечатлението ми – а и не само моето – от морето и от плажовете там е, че са далеч по-чисти от родните. Културата на обслужване в същото време все още е по-добра от тази у нас, което пък те лишава от доста от класическите услуги, на които си свикнал на родния бряг – като започнеш от „нямам два лева да ти върна“, минеш през „петнадесет кинта ще ви струва да ви закарам до Какао“ и свършиш с „10 часа е, няма ли да освобождавате най-накрая“.

В крайна сметка, даже да не подлежи на спор постепенното, но бавно повишаване на стандарта на живот на една растяща група български граждани, „видимите резултати“ са, че много от тези хора предпочитат мекото спокойствие на гръцкото море пред „гарантираното от ГЕРБ“ черноморско приключение.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай