- e-lect.net - http://e-lect.net -

Другото лице на България: Drawly

Posted By Юри Иванов On 28/10/2016 @ 8:36 am In Култура,Най-важното | No Comments

Признавам си, че не разбирам от изобразително изкуство – поне не толкова, колкото например мисля, че разбирам от литература. Трудно ми е да преценя дали една картина е наистина качествена, но това не ми пречи да оценявам въздействието на този вид визуално творчество, а понякога и да се вдъхновявам от него, и да се дивя на въображението на създателите му.

fair [1]Йоанна Викторова, позната още като Drawly, е измежду онези художници, чиито произведения са предизвиквали искрено възхищение у мен. За първи път се срещнах с нейното творчество покрай четвъртия брой на „Призвание герой“ [2] (за който тя нарисува корицата), а впоследствие ѝ станах фен и във Facebook [3] – където пък неведнъж съм попадал на впечатляващи нейни илюстрации.

Както каза един приятел и бъдещ гост на тази поредица от материали, „това момиче рисува невероятно“. Не виждам причина да остроумнича след подобен коментар, така че ще оставя Йоанна сама да ти разкаже повече за работата си, възгледите си за творчеството, и позициите си по разни други интересни за всички ни теми.

Здрасти. Представи ни се и ни разкажи с какво се занимаваш!

Здрасти. Казвам се Йоанна Викторова и съм freelance художник. Главно рисувам за компютърни игри, но имам и проекти, свързани с книги, настолни игри, комикси и други странични неща. Рисувам дигитално в 2D. В общи линии това ми запълва дните.

Голяма част от темите ти са свързани с фентъзи сюжети и са в източен стил. Каква е причината да рисуваш по този начин?

Главната причина са клиентите, които ми поръчват картини. Това им трябва. Струва ми се, че има голям интерес към фентъзи теми и реалистичен стил. Макар че рисувам и анимационни изображения, които също си имат публика.

Това са сюжети, които теб те вълнуват?

Да. Най-интересни за мен са фентъзи и научнофантастичните теми.

Какво те накара да започнеш да рисуваш?

Рисувам, откакто се помня. Още в детската градина преподавателите са ме хвалели на родителите ми, а когато имахме часове по изобразително изкуство в училище, винаги имаше опашка от съученици, които искаха да им нарисувам нещо, за да изкарат хубава оценка. Когато трябваше да кандидатствам след седми клас, дори не се замислих – кандидатствах единствено в Националната гимназия за приложни изкуства. Там ме приеха и там учих до 12 клас. След това си намерих работа с рисуване – рисувах комикси за френска компания – Феникс Медии. Работих за нея около две години. Междувременно кандидатствах в Художествената академия, където ме приеха „Книги и печатна графика“, но трябваше да избера между това да работя или да уча, така че избрах да продължа да работя. Започнах да рисувам дигитално и продължих да се уча от проектите си, вместо от Академията.

От колко години рисуваш професионално?

От малко над шест години.

Много съм мислил по темата за съотношението между талант и труд, както и между вдъхновение и чисто „занаятчийство“ в творчеството. Кое е водещо при теб и какво е мнението ти по този въпрос?

По принцип е напълно доказано, че онези, които успяват, са хората, които се трудят. Колкото и голям талант да имаш, ако не го усъвършенстваш и ако не работиш по него, няма да стигнеш до никъде. А дори да нямаш особен талант, ако работиш упорито и се учиш, можеш да се научиш да рисуваш, точно както и в много други области. Според мен функцията на таланта е най-вече да те улесни в процеса на учене. Ако ти идва отвътре, е по-лесно да развиеш онова, което почти всеки може да развие така или иначе.

Талантът беше в основата при мен, но без много труд нямаше да стигна до никъде. Не съм спряла да се уча и ще продължавам да го правя. Няма художник, който в един момент да е успял да научи всичко.

Що се отнася до съотношението между вдъхновение и „занаятчийство“ при мен… просто се старая да вникна в идеите на създателите на проектите, по които работя,  и да се вдъхновя от това, което тях ги вдъхновява. Разбира се, когато съм вдъхновена да рисувам по свой собствен проект – нещо, което ми е хрумнало на мен самата и от самото начало е моя идея – процесът се случва по-бързо. Това е съвсем нормално. В крайна сметка се старая да взимам проекти, в които вярвам, които харесвам и които биха ме вдъхновили.

Какво те вдъхновява?

regret [4]Главно се вдъхновявам от страстта на онези, които създават един или друг продукт. Може да е изненадващо, но в повечето случаи, в които клиентите ми искат да им бъде нарисувано нещо – било то илюстрация за книга, някаква игра или каквото и да било друго – тези хора са вдъхновени, те са ентусиазирани. Те имат идея, която много биха искали да се реализира. Често не го правят за парите, а защото желаят да споделят с останалия свят своите мисли и фантазии. Разбира се, и парите са важни, понеже без тях човек не може да продължи да прави онова, което му дава смисъл. Но те не са първопричина. На мен това ми харесва и, когато работя с такива хора, и аз се зареждам от тяхната енергия.

Иначе, много обичам да прехвърлям върху листа своите изживявания, своите чувства и мисли – да ги отразявам, макар и по недиректен начин, така че като погледнеш картината, да можеш да разбереш какво е чувството зад нея.

Имаш ли си ритуал, когато рисуваш – музика, която да слушаш, или нещо друго, което да правиш?

Да. Слушам много, много аудиокниги. Последните шест дни изслушах общо шест аудиокниги – по една на ден. Те бяха част от фентъзи поредица, която се казва „The Spook’s Apprentice“. Като цяло си пускам книги от всякакви жанрове, а също от време на време и подкастове, и понякога музика.

Каква музика слушаш, докато работиш?

Има много различни стилове и изпълнители, които харесвам – например Адел и My Chemical Romance, Fall Out Boy и Muse, Chavelle… изобщо има доста групи, които ме вдъхновяват, така че ми е трудно да говоря конкретно. Също така слушам саундраци на филми и игри.

Имаш ли любими художници – такива, от които си се учила или на които искаш да подражаваш?

Да, имам много, но на първо място ми хрумват имената на Ruan Jia, Norman Rockwell и Marko Djurdjevic. Но иначе броят им е толкова голям, че ако тръгна да ги изброявам всички, ще отнеме доста време.

Какво мислиш за нивото на твоята професия в България? Можеш ли да се издържаш от рисуване у нас?

Нивото е много добро. Имаме адски силни художници. В последно време България определено се издига в сферата на изкуството. Има прекрасни творци, които рекламират нашата школа много успешно по света. Аз работя и с български, и с чуждестранни клиенти. Разбира се, чуждестранните проекти често са по-добре заплатени. Това е съвсем нормално – знаем, че стандартът на живот в България е по-нисък. Обаче има и много хора у нас, които могат да си позволят да инвестират в идеите си. Или най-малкото са толкова въодушевени и толкова искат да ги реализират, че намират начин.

Разкажи ни за твой проект, който може да е познат на читателите на E-lect. Работила ли си по нещо, което е широко известно?

wall-imperia [5]Да. Работила съм по игрите “Империя онлайн” и “Имперски герой”, както и по няколко други игри, които няма да изреждам, че ще стане дълъг списък. Рисувала съм за няколко книги-игри, включително за четвърти брой на „Призваниe герой“, където корицата е моя, а също и за „Котарака и Абаносовия дракон“ на Ал Торо [6], за който нарисувах корицата и вътрешните илюстрации.

Правила ли си изложби до момента?

На два пъти. Първата всъщност беше изненада за рождения ми ден и беше организирана от други хора. Втория път предоставих свои картини за една голяма изложба, която беше част от Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер“ в София.

Какви са бъдещите ти планове? Какво можем да очакваме от теб в скоро време? Работиш ли по нещо в момента?

Понастоящем работя по комикс, който ще излезе след известно време – първо му предстои кикстартър – а също и по видеоклип за българска рок група. Освен това  работя и по един проект за 3D игра на Дуард. В нея подреждаш пъзел с добавена реалност. Това ще рече, че след като го сглобиш, можеш да „влезеш“ в него с приложение на телефона си. Правя целия арт за тази игра.

Кои са любимите ти литературни жанрове  и книги?  А любимите ти филми?

Най-вече харесвам фентъзи и научна фантастика. Сред любимите ми книги са „Лъжите на Локи Ламора“ и „Името на вятъра“. Също така от дете харесвам поредицата за Хари Потър. Що се отнася до филмите, там любимите ми заглавия са толкова много и принадлежат към толкова различни жанрове, че дори не мога да отделя няколко.

Като човек, който работи в сферата на визуалното изкуство, на визията или на сюжета отделяш по-голямо внимание, когато гледаш един филм?

Може би е логично да отговоря „визията“, но за мен сюжетът е много по-важен. Дори не точно сюжета, а по-скоро героите. Ако те са ми интересни, ако мога да им симпатизирам по един или друг начин, или – напротив – да ме ядосват и някак си да ме въвлекат в историята, филмът може да няма кой знае какъв сюжет, но въпреки това да ме грабне.

Имаш ли политически пристрастия? Какво е отношението ти към политиката в България?

Това е сложен въпрос. Нямам конкретни пристрастия към определена политическа сила. По отношение на България, не мисля, че политиката ни е на ниво. Според мен, дори някой да стане политик с най-добри намерения, ще му е адски трудно да постигне нещо. Затова вероятно ще трябва част от тази сфера изцяло да се разруши и съгради наново. Сигурна съм, че има политици, които се опитват да променят системата към по-добро, но те едва ли печелят доверието на хората, понеже е много сложно да им покажат реален резултат от своите действия. Изглежда ми като че в управлението ни в момента все никой за нищо не е виновен – всеки прехвърля вината на някого другиго и отказва да поеме отговорност за каквото и да било.

В България ли виждаш бъдещето си или в чужбина?

Обичам България и вероятно ще се постарая да живея тук, но за мен интернет е връзката ми с работата, така че не съм обвързана с някое конкретно място. Надявам се винаги да съм там, където искам да съм, а не на място, на което ми се налага да бъда.

Искаш ли да ни кажеш още нещо?

Да, бих искала да благодаря на онези, които харесват работата ми и следят това, което правя. В бъдеще се надявам да мога да показвам все по-интересни и вдъхновяващи неща.

Благодаря!

Повече от творчеството на Йоанна можеш да видиш на сайта ѝ [7] или на страницата ѝ във Facebook [8], където можеш да се присъединиш към хилядите други хора, които са го оценили.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect [9], по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook [10] или да последваш фийда му в Twitter [11]. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш оцеляването му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon [12].


Article printed from e-lect.net: http://e-lect.net

URL to article: http://e-lect.net/?p=13153

URLs in this post:

[1] Image: http://e-lect.net/wp-content/uploads/2016/10/Fair.png

[2] четвъртия брой на „Призвание герой“: http://e-lect.net/?p=12497

[3] Facebook: https://www.facebook.com/drawly2015/?fref=ts

[4] Image: http://e-lect.net/wp-content/uploads/2016/10/Regret.png

[5] Image: http://e-lect.net/wp-content/uploads/2016/10/Wall-Imperia.jpg

[6] Ал Торо: http://e-lect.net/?p=13092

[7] сайта ѝ: http://drawly.info/

[8] страницата ѝ във Facebook: https://www.facebook.com/drawly2015/

[9] RSS feed-а на E-lect: http://e-lect.net/?feed=rss2

[10] да станеш приятел на сайта във Facebook: https://www.facebook.com/pages/E-lect/344353040989?ref=ts

[11] фийда му в Twitter: https://twitter.com/itilon

[12] ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon: https://www.patreon.com/Elect

[13] Image: http://www.facebook.com/share.php?u=http://e-lect.net/?p=13153

Copyright © 2010 e-lect.net. All rights reserved.