This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Референдумът ми е много по-добър от референдума ти

referendumКогато почетният председател на ДПС Ахмед Доган демонстративно не гласува за референдума на Слави вчера, той ясно показа, че по тази тема заема позицията точно на онези, които използваха страха от партията му като водещ мотиватор да бойкотират същото гласуване. Разбира се, ако противниците на референдума не бяха ослепели избирателно, те спокойно щяха да разчетат настроенията и в ДПС, че и в ГЕРБ, по съдържанието на свързаните с един „успял млад мъж“ медии-бухалки. Едва ли е имало друг важен въпрос в последните години, по който „умните и красивите“ да са влизали във фактическа коалиция с псевдожурналисти като Недялко Недялков, а аргументите на едните буквално да повтарят тези на другите.

(Ако не го знаех предварително, например, нямаше как да позная дали изречението: „[Идеите на Слави] не само няма да променят политическото статукво, но ще го бетонират и ще го пратят завинаги в ръцете на олигархията и едрия капитал“ е част от материал, публикуван в популярна проправителствена медия с трибуквена абриатура, славеща се в близкото минало като трибуна на господин Пеевски, или от Facebook статус на антиправителствен активист, който смята, че тази медия е пропаганден парцал.)

В крайна сметка обаче, най-ясното доказателство за отсъствието на ентусиазъм и в ГЕРБ, и в ДПС, както по темата за мажоритарното гласуване, така и по онази за намаляването на партийните субсидии, е, че двете партии са напълно способни да прокарат тези промени в парламента по всяко време (точно както това стана, макар и при малко по-различна коалиция, с наистина вредното задължително гласуване). Ако Бойко Борисов и колегите му вярваха, че мажоритарният вот ще им донесе абсолютно мнозинство в следващия парламент, те отдавна сами щяха да са променили закона – при това с по-малко шум и много по-слаба опозиция от тази, която се оформи срещу „чалгаджийския“ референдум.

За мен е очевидно, че огромна част от недоволството срещу вчерашното ни народно допитване е следствие предимно от личната неприязън срещу автора му. Темата за мажоритарното гласуване конкретно неведнъж е присъствала в публичното пространство – включително когато президентът Плевнелиев сам я повдигна със собственото си предложение за референдум (по-късно орязано от парламента) – но никога досега не е била обект нито на толкова яростно оплюване, нито на каквито и да било зловещи предсказания за наближаващ Апокалипсис.

Че това детинско отношение беше водещо при мнозина показва и масовото споделяне на мнения, които толкова впечатляват с неадекватността си, че не единственият начин да ги харесаш е да си избирателно сляп. (Мен лично особено ме учуди колко много хора смятаха, че изречението „Слави Трифонов винаги се е подмазвал на всяка власт“ има връзка с реалността, или че „щом се гласува за личности, как партиите ще получават субсидия от 1 лев на глас“ може да е аргумент.)

В атмосфера, в която онези, чиято водеща мотивация бе, че не харесват Слави, с удоволствие се подиграваха на „чалгаджиите“, чиято водеща мотивация била, че го харесват, всички наченки на аргументиран дебат се изгубиха в това надговаряне, в което беше най-важно да обясниш на несъгласните с теб, че са „орки“, и да понапсуваш хората, които не подкрепят бойкота ти.

На мнение съм, че да се делят референдумите на „полезни“ и „вредни“ в зависимост от това кой ги предлага е чудесен пример за лицемерно отношение. Ако подкрепяш съществуването на този инструмент за вземане на политически решения, по необходимост ще трябва да се съгласиш, че той ще бъде използван и от тези, които не харесваш – поне в едно свободно и демократично общество. Разбира се, няма нищо лошо да си против всеки конкретен референдум, но за да убедиш достатъчно гласоподаватели да приемат твоята позиция, ще трябва да направиш малко повече от това да им натякваш какви неадекватни отрепки са, щом са решили да гласуват.

Докато пиша това все още не е ясно дали вчерашният референдум ще премине прага, който му е нужен, за да стане задължителен, но аз лично се надявам това да се случи. Не защото приемането му ще промени нещо из основи, естествено – и преди съм писал защо козметичните промени, предложени в него, вероятно ще имат относително маргинален положителен ефект – а понеже това ще разсее всички тези апокалиптични прогнози за бъдещето ни, които щели да се сбъднат, след като сменим пропорционалната си избирателна система с мажоритарна.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай