This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

ГЕРБ или изкуството да се изгубят избори

presidential-electionКогато преди време предположих, че номинирането на Цецка Цачева за кандидат-президент ще даде шанс на обществото ни да даде отпор на опита на господин Борисов да си играе на абсолютен господар, дори не подозирах колко катастрофално ще е нейното поражение. То не само сложи край на мита за непобедимостта на ГЕРБ, но и ясно показа, че каквото е останало от харизмата на премиера ни в оставка вече не може да компенсира отсъствието на качества и индивидуалност у пионките му.

Нещо повече, обратен ефект имаше даже заплахата на Борисов да подаде оставка, гарнирана с всевъзможни ПиАр трикове от страна на ГЕРБ – от които научихме, че поредица от библейски катаклизми ще ни сполетят, ако не подкрепим кандидата на партията-майка.

Изкушаващо е победата на Румен Радев да се разглежда като някакъв обществен бунт, насочен срещу политическото ни статукво. При все че в нея без съмнение има и такъв елемент, аз съм по-скоро на мнение, че левият кандидат не толкова обра протестния вот, колкото имаше късмета да се изправи срещу напълно неприемлива марионетка на премиера. Или иначе казано, страхът в редиците на ГЕРБ да не бъде повторена „грешката“ Плевнелиев и новият президент също да се еманципира от партията, в крайна сметка допринесе повече за загубата от всеки друг фактор в предизборната кампания.

(По ирония на съдбата точно това майсторско поражение ясно показа колко далеч от истината са прогнозите, че „големите“ ще смачкат всички останали на едни бъдещи мажоритарни избори, без оглед на кандидатите, които изкарат на терена. В действителност, когато изборите са в два тура, е много по-вероятно партийната пионка да се изправи срещу непреодолима коалиция на втория – и даже заплахите за спиране на свързани с властта облаги изглежда няма да бъдат достатъчно ефективни.)

Ако трябва да спекулирам, партия ГЕРБ вероятно ще си вземе поука от вчерашната загуба и ще мобилизира целия си ресурс на предстоящите парламентарни избори, включително като експлоатира всяка възможност за популистки вот – било то като се превърне в ревностен защитник на резултата от скорошния ни референдум, било като се заиграе на полето на националистите.

Какъвто и да е ефектът от това, едно изглежда сигурно – случайно или по план оставката на правителството точно в този момент и точно по този начин ознаменува края на последната отломка от „традиционното“ дясно у нас. Показали се като хора готови на всичко, за да останат във властта, напук на желанията на десните избиратели и на фона на премиер, който демонстративно се вслушва в „гласа на народа“, лидерите на Реформаторския блок сами се хвърлиха в пропастта.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай