This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Реквием за един диктатор

Когато джипът, превозващ тленните останки на бившия кубински диктатор Фидел Кастро, се развали по-предната неделя, немалко коментатори отбелязаха колко силна символика носи това за държавата, иронично определяща се като „остров на свободата“. Няколко години след като Кастро се оттегли от властта, слагайки край на една от най-продължителните еднолични диктатури в историята, Куба продължава да е изключително бедно място. През 2014 г. средната пенсия там беше 11 долара на месец (сравни това с минималната пенсия у нас, която е 87 долара месечно), а според различни данни средната работна заплата е между 20 и 30 долара на месец (за сравнение, минималната работна заплата у нас е на стойност 227 долара месечно).

castroТакъв, разбира се, е очакваният резултат от продължилата с десетилетия комунистическа диктатура и в това отношение Куба не се различава от всяка друга „зряла“ социалистическа държава в историята – включително България, където и до днес берем плодовете от минали управления на кастрови идеологически другари.

Любопитно е обаче, че въпреки този резултат – и по-важното, въпреки най-малко 73-те хиляди жертви на режима на Кастро – в последно време той се радваше на такова уважение сред левите по света, че и преди, и след кончината си бившият диктатор беше възхваляван като забележителен лидер и символ на борбата за по-добър живот.

Да се гордееш с масов убиец и дългогодишен автократ, чието брутално управление води до бягството на десетки хиляди отчаяни кубинци ежегодно, освен за липса на самоуважение, говори и за особен когнитивен дисонанс. Не веднъж и два пъти анализатори са посочвали колко е иронично режимът, стъпкал точно онези граждански права, в които модерното ляво иначе се кълне, да се приема безкритично от представителите на същото това движение, а страната, от която хората бягат с риск за живота си, да се дава за пример за „огромния“ успех на социализма.

(В тази връзка, човек не може да не се запита толкова ли няма държава по света, изградена върху принципите на социалистическата философия, която да е постигнала благоденствие и в която хората да искат да имигрират, че точно Куба трябва да е повод за гордост. Отговорът е не.)

Кастро е толкова „светъл пример“, колкото е и Хитлер – чиято диктатура впрочем също бива хвалена от неговите си фенове, заради фалшиви успехи като официалното ликвидиране на безработицата и безплатното образование. Но е интересно, че когато става дума за диктатор, с когото лявото не се асоциира, тези му „постижения“ вече не служат за оправдание на многобройните му престъпления.

Едно е сигурно: Фидел Кастро наистина ще остане в историята с противоречивия си образ. Да управляваш с железен юмрук невъобразимо бедните си поданици, да си отговорен за огромното изоставане на държавата си и за масовото бягство от нея, и да се радваш на раболепното възхищение на хора, които твърдят, че се борят за свобода, равенство и просперитет, наистина е триумф, с който можеш да се гордееш.

П. С. Илюстрацията е на Марсело Монтесино.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай