This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Другото лице на България: Христо Велев

Най-лесно у нас е да критикуваш – толкова лесно, че почти всеки го прави, докато далеч не всеки се занимава с продуктивна дейност. Аз също по-често се изкушавам от проблемите в политиката ни, икономиката на страната или обществения ни живот в амплоато си на автор и редактор в E-lect и е истина, че онези материали тук, които се позиционират някъде между умерената критичност и сериозният гняв, често се радват на най-голямо внимание.

Докато проблемите на обществото ни са много и известни обаче, е наистина жалко, че не отделяме достатъчно внимание на положителните примери. В България е пълно със страхотни хора, постигнали много с постоянство, усилия и талант. Убеден съм, че те правят живота на всички ни по-добър, напук на все още немалкото ни проблеми.

Hristo VelevЗапочнах поредицата „Другото лице на България“ с идеята, че историите на мои приятели и познати, които определям като успели, ще послужат за вдъхновение на читателите на сайта и ще им припомнят, че животът е значително по-цветен, отколкото им се струва.

Без съмнение, човекът, с когото имах възможността да поговоря този път, е вдъхновяващ точно по този начин за мен самия. Познавам Христо от повече от 15 години и неведнъж през цялото това време съм разпознавал собствените си възгледи за професионализъм, отдаденост и творческо отношение в делата му. Затова и той беше естествен избор за един от първите герои във – вярвам – най-поучителната поредица от статии, появявали се в E-lect.

Създател на визуални ефекти, музикант и обществена личност, моят събеседник в този материал може да те научи на много, както ще стане ясно от разговора ни по-долу.

Здрасти! Представи се на читателите на E-lect! Кой е Христо Велев и с какво се занимава в професионалния си живот?

Здрасти! Казвам се Христо Велев и от една страна съм един от двамата основатели на Bottleship VFX – компания за визуални ефекти, базирана в София, в която работят 15 души и в която правим предимно филми за китайския пазар. Той е основният ни източник на приходи понастоящем. Ние се специализираме в създаването на стихии – разрушения, огньове, облаци, енергии, магии и разни подобни кино-вълшебства. От друга страна в свободното си време свиря на китара в групата Here and Now. В момента композираме нов албум, който става доста як и с който много се забавляваме.

Освен за китайския пазар, знам, че си работил и за американски кино-продукции. Кои са филмите, за които си правил ефекти в досегашната си кариера?

Имах късмет, че когато започвах да се занимавам с този бизнес, всички изпълнители бяха заети и тогавашните ми работодатели рискуваха с мен. Това стана през 2009 г., когато работихме по 2012 – първият филм с мое участие. Седмица след като проведохме интервю по Скайп, вече бях в студиото в Берлин. След 2012, правих Sucker Punch. За този филм създадохме едни пламтящи дирижабли, работата по които беше доста интересна. Следваща беше една лента на Джордж Лукас – Red Tails – посветена на първата ескадрила американски чернокожи летци през Втората световна война. По онова време работих и по едно немско заглавие – Хинденбург.

След това се преместих във Ванкувър, където правих ефекти за Iron Man III и за Man of Steel. С тези филми приключва времето преди Bottleship VFX.

Bottleship VFXВ един момент реших, че искам да създам собствена компания, защото смятах, че мога да я управлявам добре, а и желаех да поема по различен път. Израснал съм в среда, в която предприемачеството е нещо привлекателно, и това ме накара да започна свой бизнес. Изобщо не съжалявам за решението си, понеже в резултат научих много повече, отколкото докато просто се справях с техническите и артистични предизвикателства, пред които бях изправен дотогава.

Bottleship VFX беше основана в края на 2013 година, струва ми се.

Разкажи ни за някой от новите си проекти!

Днешните китайски филми са популярни най-вече на източния пазар. Обаче в Bottleship VFX работихме по филм, който се казва Mojin: The Lost Legend и беше почти толкова касов в Китай, колкото Междузвездни войни. За него спечелихме наградата „Златен кон“ за визуални ефекти на фестивал в Тайван – престижна награда за китайскоезично кино, нещо като техните Оскари.

Правихме ефекти и за български филм на режисьора Светослав Овчаров, но той още не е излязъл. Казва се Прашката на Давид. Предполагам, че би трябвало скоро да тръгне по кината.

Работихме и по няколко телевизионни проекта. Един е сериалът на Fox Sleepy Hollow, част от ефектите в който са на Bottleship VFX.

Какви впечатления имаш от бизнеса в България? Лесно ли се прави бизнес у нас? Ти защо избра да се върнеш тук?

Причините да се върна тук бяха най-вече практични. Положението е такова, че моята бизнес сфера не е широко популярна и повечето хора, които биха инвестирали или биха дали пари назаем на една стартираща компания, не са запознати с нея. Тъй като е трудно да се намери източник на финансиране, с другия основател на компанията Мартин Найденски трябваше да създадем всичко със собствени средства. Беше ни и ясно, че ще мине известно време, докато си стъпим на краката, и ще трябва някак да оцелеем през този период. Затова преценихме, че най-добро съотношение между приходи и разходи ще имаме в България, тъй като ще работим за световния пазар, а разходите ни ще бъдат относително ниски в сравнение с други места в Европа (където например една грешка щеше да ни потопи). Тук имаме свободата да сме сравнително по-гъвкави и по-свободни, без да поемаме толкова голям бизнес риск. Дори някои от плащанията ни да се забавят или да изникнат други непредвидени проблеми, бихме могли да оцелеем повече време, отколкото на Запад. Това е лукс, на който компаниите в тази сфера на други места по света не се радват, тъй като маржовете са малки, а дори по-големите играчи са зависими от решения, взимани от фирми, които са много по-силни от тях.

Освен това в България сме граждани и нямаме проблем с визови и други подобни ограничения.

Що се отнася до бизнес средата у нас, от повечето проблеми, за които всички знаем, страдат най-вече компании, работещи за местния пазар. Ако изнасяш навън, положението е далеч по-добро, тъй като избягваш изцяло проблематичните зони. Държавните институции, с които ние комуникираме, като НАП, по мое мнение са сравнително добре функциониращи. Има какво още да се желае, разбира се – например, технологичното равнище на публичните ни институции, но и на частни такива (като банката, която ни обслужва) би могло да бъде много по-добро и по-всеобхватно.

Като цяло работим добре. Направихме така, че да прехвърлим административните си дейности на хора, които само с това се занимават, така че от моя гледна точка бизнесът ни върви сравнително гладко.

Какво е мнението ти за българските професионалисти в сферата на визуалните ефекти? Има ли такива, които са на световно ниво? Лесно ли си намираш служители?

Нашият бизнес като цяло е сравнително малък в сравнение с други сектори на икономиката. На този фон в световен план има немалко артисти от България, които са на високо ниво. Голяма част от тях обаче в момента не живеят в страната. Както и във всяка друга високотехнологична сфера, и при нас е предизвикателство да намериш правилните хора – с добра квалификация, ентусиазъм и желание за развитие. Все пак се конкурираме с други места в ЕС, предоставящи много добри финансови условия. Но компанията е сравнително нова и смятам, че тепърва ще става по-привлекателна.

В София има много способни професионалисти, повечето от които са със сравнително по-различна от нашата специализация. Тези, които правят точно същото като нас, са съвсем малко. Някои от тях са на  страхотно ниво. Виждам, че мнозинството от останалите имат потенциал, но до голяма степен липсват местни продукции, които да им позволят да го развият. Очаквам, че с увеличаването на филмовия пазар, те ще получат нови и по-големи възможности.

Разкажи ни повече за музикалната си кариера и за Here and Now!

Here and NowВъзприемам и визуалните ефекти, и музиката като изкуство. Свиря от около петнайсетина години с няколко прекъсвания. Преди време участвах в друга група, с която два-три пъти свирехме по разни фестивали. Парчетата ни винаги бяха твърде трудни, не успявахме да ги изсвирим добре и развитието ни беше прекалено бавно.

В последно време след като си ребалансирах живота, прецених, че наистина искам музиката да е част от него. Този път фокусирахме усилията си по много по-зрял начин и всичко се получи далеч по-бързо. Много съм щастлив, че се занимавам и с друг вид изкуство – това ми дава възможност да се изразявам по-пълноценно. С групата вече имаме един албум, който стана точно по начина, по който искахме да го направим. Той положи добра основа за следващия ни албум, в който развиваме предишните си теми, правим по-авангардни и „странни“ парчета…

Какъв е стилът на групата?

Стилът ни е тежък метъл с груув и прогресив елементи. За новия ни албум подготвяме по-леки неща – джаз-електронни мотиви и повече пространство за вокалистката ни Виктория. Като цяло се стремим музиката ни трудно да може да бъде вкарана в едно определено клише.

Питам всеки творец, с който си говоря, ще попитам и теб. Кое смяташ за водещо – таланта или труда? Може ли човек да постигне резултат в творческата сфера без талант или без много работа?

Не вярвам особено в таланта. В собственото си развитие не съм видял къде е това неизвестно и неописуемо нещо, което кара произведението ти да се случи само. В общия случай има човек, който много обича това, което прави, изпълнен е с огромно желание и ентусиазъм, и именно те го карат да се развива. Тъй като целият му труд е скрит за публиката обаче, хората отвън често остават с впечатлението, че някакъв много талантлив творец просто създава произведението си, а то всъщност е резултат от доста сизифовски процес на надграждане.

Според мен, ентусиазмът и любовта към това, което правиш, са в основата. От тях произхождат и трудът, и талантът. Трябва много да обичаш творчеството си и трябва много да работиш. Но не съм сигурен, че „труд“ е точната дума тук. Със сигурност да полагаш усилия е важно. Обаче това само по себе си не е достатъчно. Трябва да подхождаш по различни пътища, да откриваш слабостите си и да ги преодоляваш… Нужно е да си активен, агресивен дори в търсенето на неща, които могат да бъдат подобрявани. Този подход е в основата на напредъка в сферите, с които аз се занимавам.

Звучиш като че правиш неща, които наистина ти допадат?

Да. За щастие! Не си представям живота си по друг начин…

Колко време отделяш на работата и групата си? Имаш ли работен ден?

Тъй като в Bottleship VFX работим в екип, е важно да се синхронизираме помежду си. Всеки от нас има собствените си предпочитания – аз например не съм особено „сутрешен“ човек – но до голяма степен гледаме да сме на работа по едно и също време, така че да сме си полезни взаимно.

Що се отнася до свиренето, доста често се случва да го правя доста по-късно вечерта. Не броя това за работа обаче. То е част от нещата, които искам да върша и които по никакъв начин не разделям на приятни и не толкова приятни.

Какво е мнението ти за политиката у нас?

Аз съм сред учредителите на „Да, България“. Според мен, българите като цяло сме твърде идеологизирани и емоционални, прибързани и по-скоро реактивни. По-често реагираме, вместо да следваме определен и обмислен план. За мен е важно в обществото ни да има климат на законност, справедливост и стабилност, на възможности и по-малко прегради пред просперитета.

В България имаме огромен проблем с прахосването на публични средства например и като следствие околната ни среда е с ниско качество – горе-долу по средата в световен план, но назад от тази в държавите, към чийто стандарт се стремим. Проблемът не е, че сме зле, а че прахосваме възможностите, с които разполагаме.

По мое мнение, политиката трябва да се подчини на премахването на онези пречки, които наистина спъват развитието ни, без задължително да робува на определени идеологически догми.

Ти би ли поставил политическите си възгледи в определена категория?

Този тип категоризация все по-често ми изглежда като начин обяснението ти за света да стане възможно най-опростено. Според мен, се отказваш от част от своята човечност като се опитваш да се себеизразяваш с едно или друго клише.

Възгледите ми са по-скоро десни, но не съм идеологически праволинеен по никакъв начин. За мен не е проблем да приема, че различни решения работят в различни ситуации. Считам традиционните идеологически инструменти точно за инструменти. Светът е сложен. Хубаво е да черпим от съществуващите идеи и да се учим от тях, но като мислещи индивиди имаме отговорността да взимаме собствени решения, а не просто да си избираме идеология и сляпо да следваме повелите ѝ.

Оптимист ли си за бъдещето на България, Европейския съюз и света като цяло?

Да. За мен е много важно човек да бъде оптимист, защото ако не си такъв, просто не можеш да си вършиш работата. Дори да не се случи най-добрият възможен сценарий, съм длъжен да гледам в тази посока, тъй като това ме движи напред. Вярвам, че с общи усилия можем и ще направим много хубави неща.

Що се отнася до Европейския съюз, по мое мнение, той е най-доброто случило се на България в политически план. Хората в моята сфера и извън нея извлякоха огромна полза от възможността да си взаимодействат с голяма част от света. Това е нещо, което те променя и те прави далеч по-богат психологически, емоционално и интелектуално.

ЕС позволи на всички ни и да се включим в една много по-голяма икономика, в която всеки е по-вероятно да открие собствената си ниша.

Не мисля, че съюзът ще се разпадне лесно, защото ползите от него са големи.

За финал, в контекста на темата за оптимизма и за по-доброто бъдеще, за което се борим, не мога да не те попитам за най-новия ти проект – този за „виртуално“ образование.

Всеки, който има достъп до висок клас виртуална реалност, разбира, че тя е трансформативна технология. В последно време си мисля за един човек, който разказваше, че всеки от нас има интуитивен опит за света в нашия си човешки мащаб. Тази ни интуиция обаче не работи добре, ако мащабът е микро или пък астрономически. Затова се замислям за създаване на виртуални средства, позволяващи ни взаимодействие със системи, до които иначе не бихме могли да се докоснем. Това би ни позволило да придобием интуитивен опит за това как работят те и би довело до поколения от хора, които ще имат много по-дълбока представа за света и далеч по-добра възможност да го променят в сравнение с нас сега. В тази връзка работя по проект за виртуална реалност, която да образова в области като физика и химия чрез непосредствени взаимодействия с техния предмет – като да сглобяваш атоми, да настройваш параметрите на ракетния двигател, изобщо да преминаваш през множество геймифицирани изживявания, с чиято помощ да развиеш познанията си по-добре, отколкото например четейки голям блок от текст.

На каква фаза е проектът понастоящем?

В момента разполагам с концепция, която е почти завършена, и скоро търся финансиране. Целта ми е около лятото вече да започнем да работим по него.

Благодаря ти за този разговор!

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай