This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За ограничаването на плащанията в брой

Аргументът, с който политическият ни „елит“ злоупотребява най-често, когато подготвя някаква схема за ограничаване на свободата ни, е „така се прави в Европа“ . (Същият аргумент, разбира се, бързо изпада от дебата, ако той се отнася до намаляването на възможностите държавата да злоупотребява със своите граждани – което обаче е обект на друг разговор.) Тъй като това твърдение е особено споменавано в контекста на днешната ни тема, на мен ми се иска да започна с няколко имена на европейски държави. Австрия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Исландия, Ирландия, Латвия, Литва, Норвегия, Финландия, Холандия и Швеция са само част от страните на стария континент, в които разплащанията в брой или изобщо не са регулирани, или са обект на частична регулация, когато се отнасят за особено големи суми (във Великобритания, например, търговците, приемащи кеш в размер, който надхвърля 15 000 паунда, са задължени да се регистрират като т.нар. „high value dealers”).

Cash BanБелгия, Гърция, Италия, Португалия и Франция са сред членките на ЕС, в които има наложени тавани на кешовите плащания. В повечето от тези държави ограниченията са относително отскоро, а резултатите от тях – меко казано, противоречиви. Както знаеш, България е част от същата компания, а както вероятно си спомняш, мотивите за приемане на тази мярка у нас бяха свързани с борбата срещу сивата икономика и прането на пари.

Разбира се, няколко години след влизането в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой резултатите от него са повече от спорни. Мнозинството икономисти ще ти кажат, че за това си има причина и тя е, че сивата икономика не се побеждава с нови и нови ограничения на пазарната активност на гражданите, имащи малък до нулев ефект върху онези от тях, които така или иначе не играят по правилата (като тук е моментът да (си) припомним, че престъпниците по дефиниция не спазват закона), но пък увеличаващи стимулите на останалите да започнат да ги нарушават. Политиците обаче рядко слушат гласа на разума – особено когато той призовава за намаляване на собствените им правомощия. Затова, както стана ясно миналата седмица, планът им днес е да атакуват още по-активно разплащанията в брой, сваляйки тавана върху тях от настоящите десет хиляди лева на хиляда в рамките на няма и две години.

Кой ще спечели от подобна мярка?

Ако повярваш на проповедниците на тази политика, тя естествено се приема в името на общото благо. Но тъй като сме свикнали да чуваме същото във връзка с всяка нова регулация и сме наясно, че под евфемизма за „общността“ винаги се крият конкретните интереси на групи от хора с влияние върху властта, ние ще игнорираме това твърдение и ще предположим, че големите печеливши ще са онези, които ще поемат обслужването на нарастващото количество безкасови плащания срещу скромна комисионна – банките.

Макар и в по-малка степен сред победителите ще се наредят и граждани и организации, които действително нарушават правилата в ущърб на всички ни – в крайна сметка капацитетът на държавната администрация не е безкраен и с колкото повече дребни измислени нарушения се занимават съответните „органи“, толкова по-малък ресурс ще им остава за справяне с големите проблеми. (Тук му е мястото да припомня, че докато полицията ни например е сравнително активна в излавянето на зловещи тревопушлеци, ако ти откраднат колата, ще имаш по-голям шанс да си покриеш загубата, пускайки тото, отколкото разчитайки на служителите на реда да ти я върнат.)

Административната и политическата ни класа също ще бъде безспорен победител, тъй като промените в закона ѝ дават нов инструмент да „въздейства“ върху неудобни бизнеси и да се меси в пазарната игра в подкрепа на собствените си приятели.

А кой губи?

Губещи сме всички останали. Българските граждани, които продължават да се надяват да живеят на място със справедливи правила, където властта няма да си измива ръцете от безсилието (или нежеланието) си да се справя със закононарушителите като се отнася с всички ни като с потенциални заподозрени. Всеки, който ще трябва да премине през редица неудобства (че и да си плати таксите за тях), когато реши да си купи по-луксозен телевизор например или пък диван за хола. Електоралните единици, на които политическата ни класа уж би трябвало да служи.

И преди е ставало дума, че уважението към закона не се култивира с множество произволни и противоречиви регулации, създаващи все повече и повече неудобства за хората, които биха искали да ги спазват. Често сме си говорили и, че корупцията се култивира „отгоре“. Когато за пореден път се опитват да прехвърлят проблема от болната глава към здравата, политиците ни единствено демонстрират собствената си неспособност да разрешават проблемите, с които на теория сме им делегирали да се борят.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

4 Comments

  1. Дамян Братоев says:

    Подкрепям автора и тъй като се подразних от тази новина, макар и законопроектът да не е приет окончателно, съм пуснал петиция срещу готвената промяна. Който желае, може да я подпише тук.

  2. От петицията: “призовавам всички съмишленици да подкрепят тази петиция за запазване на настоящия праг от 10 000 лева за разплащане в брой.“

    Тъй като съм против какъвто и да е праг няма да я подкрепя. Това е манипулация – предлагат ви най-лош вариант, по-лош вариант и не чак толкова лош (но все пак лош вариант) и трябва да изберете компромиса. Прозорецът на Овертон е мощен метод за минипулация на тези, които не го познават.

  3. Estranged2 says:

    Валентин, все пак вероятно е по-лесно да се запази настоящият праг, отколкото да бъде напълно отменен.

  4. Валентин says:

    Плащанията в брой са важен резервен метод за плащане, който се ползва по време на банкови ваканции и така смекчава последствията от невъзможността да се плаща чрез банковата система.

    Когато икономическите субекти могат да се разплащат в брой (когато банките не работят) това дава възможност на клиентите на банките да си внасят вноските по кредитите в срок и има потенциал да намали продължителността на банковата криза.

    Банкова ваканция може да настъпи не само в резултат на ликвидна криза, банкова паника (паническо теглене на депозити), но и по други причини: терористичен акт, слънчево изригване, технически проблеми, други природни катаклизми.

Коментирай