This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Другото лице на България: Марин Трошанов

Читателите на E-lect знаят, че художествената литература е една от големите ми страсти. Тъй като обаче комбинирам страстта към четенето с голяма доза критичност, с времето ми е все по-трудно да намеря автори и произведения, които истински да харесам. Още по-сложно е, когато се сблъсквам с българските произведения в тази област. При все че напредъкът в последните години е видим, на мен ми се струва, че ще мине време, докато изградим настина добра школа и започнем да виждаме повече родни романи на световно ниво на пазара.

Marin TroshanovТова не значи, че и днес няма изключения. Ако някой ме попита кои от петнайсетте или двайсетте български книги, които са попадали пред погледа ми през последната година, са ме оставили с приятно чувство, на първо място ще застанат двете излезли до момента части на трилогията ЛАМЯ ЕООД на Марин Трошанов.

Разбира се, аз познавам Марин от доста години насам. Освен това имах възможността да прочета първия от романите в поредицата дълго преди излизането му, така че обвинението, че съм пристрастен би било съвсем намясто. Не смятам обаче, че тази ми пристрастност е толкова важна за мнението ми, колкото интелигентния и логичен начин на поднасяне на историята, пълнокръвните герои и интересния сюжет. Тези характеристики на творчеството на днешния ми събеседник (с което впрочем можеш да се запознаеш в блога му), а не просто фактът, че се познаваме, бяха в основата на желанието ми да го включа в поредицата „Другото лице на България“ още преди месеци.

След като професионалните ни ангажименти (освен писател, Марин е и успешен мениджър) ни принудиха да отложим на няколко пъти това интервю, най-сетне успяхме да поговорим за писаното слово, родната действителност и бъдещето на страната ни. Убеден съм, че и този разговор ще ти хареса.

Здрасти! Представи се на читателите ни! Кой е Марин Трошанов и с какво се занимава в професионалния си живот?

Здрасти. Казвам се Марин Трошанов, работя в IT сферата и в момента отговарям за голяма енергийна компания. Напоследък работата ми е свързана с много пътувания в Централна и Източна Европа. Карам магистратура по Executive Business Management в Шефилдския университет. Освен това през малкото си свободно време пиша книги, разкази и поезия. Това предполагам е най-интересно за теб.

Да. Разкажи ни повече за книгите, на които си автор!

От 2014 година насам работя по една трилогия от романи, която се казва ЛАМЯ ЕООД (като „ЛАМЯ“ в случая е абревиатура на „Ловец на аномалии и мистериозни явления“). В нея се разказва за млад човек, който губи своята първа любов при неизяснени обстоятелства и подчинява живота си на търсенето ѝ. Тя се превръща в негова фикс идея. Той започва да се занимава с разследване на свръхестествени явления, разплита мистерии и помага на хора, които имат проблеми от подобен тип. Основната му цел е да разбере истината за изчезването на любимата си.

Действието се развива в България. Жанрът е труден за определяне, но аз харесвам термина трилър с фантастични елементи.

Първите две книги от трилогията вече бяха издадени. Кога да очакваме третата?

Надявам се да успея да напиша последната част по някое време през 2018 г. Вече започнах работа по нея и в зависимост от това кога ще я приключа, и колко време ще е нужно на издателите ми, предполагам, че ще излезе или към края на 2018 или през 2019 година.

Ти не точно се изхранваш с писане, но все пак ще те попитам лесно ли е да си писател в България?

Не само, че не е лесно, но бих казал и, че е много трудно. Подозирам, че у нас има малцина професионални писатели. Повечето от тях, предполагам, разчитат и на преводи, сценарии, текстове на песни и така нататък, защото е почти невъзможно да се издържат само с това изкуство. Книгите от поредицата ЛАМЯ ЕООД са доста успешни за българските стандарти, но при все това аз работя по тях за удоволствие. Няма как да спечеля твърде много. От тази гледна точка писането до голяма степен е призвание, а мотивацията идва от това, че би могъл да оставиш нещо след себе си и да срещнеш страхотни хора. Обаче то доста трудно може да се превърне в основно и единствено занятие.

Пазарът е много свит, а конкуренцията огромна. Наскоро го проверявах от чисто любопитство и разбрах, че средният тираж на една книга в България през изминалата година е бил нещо като 460 бройки.

В тази връзка, мислил ли си за издаване в чужбина? Имаш ли планове за такова?

Lamya EOODМислил съм много по темата, но още не съм се захванал сериозно, защото искам първо да приключа поредицата и едва след това да гледам извън България. Проблем е донякъде, че книгата е много българска – в нея фантастичният елемент се преплита с българските реалности, зависимости и отношения. Това ще направи трилогията по-сложна за възприемане от западния читател. Дори да вземем заглавието: до ден-днешен не съм намерил как най-точно да го преведа на английски. Така че моля читателите на твоя сайт за идеи.

Питам това всеки творец, с който си говоря. Какво е мнението ти за съотношението между талант и труд в творчеството?

Въпросът е страхотен. Според мен, талантът е може би около 15-20 процента, трудът вероятно около 60. Аз бих добавил и едни 15-20 процента логическо мислене. Хората, занимаващи се с художествена литература, дори когато в нея има фантастичен елемент, трябва да са здраво стъпили на земята и да подхождат логично към световете и сюжетите, които развиват. В крайна сметка, всичко, което създаваш, трябва да се подчинява на строги вътрешни правила, така че да може да се разбира и припознава от читателите. Предполагам, че художниците могат да си позволят повече свобода от писателите, в това отношение.

Някои биха казали, че този подход към писането идва с житейския опит. Възможно ли е човек да създаде качествено литературно произвение без да има такъв, според теб?

Честно казано, не. Преди време прочетох интервю на един от големите ни фантасти и преводачи, Любомир Николов, който твърдеше, че е написал твърде много глупости, преди да стигне до момента, в който е създал нещо наистина значимо. Подкрепям тази визия. Със сигурност има таланти, които са писали страшно добра поезия на 18-19-годишна възраст, тъй като поезията е чиста емоция. За сериозни книги със сериозни персонажи и логичен сюжен обаче човек трябва да изчете много, да преживее много, да се сблъска с множество различни ситуации.

Твориш предимно във фантастични жанрове във всичките им разновидности. С какво те привличат те и би ли писал в други?

Писал съм и „мейнстрийм“ разкази, както и поезия. Но като читател винаги съм харесвал фантастичната литература. Нямам проблем да пиша белетристика и мисля, че ще се справя с нея. За мен фантастичното надгражда този белетристичен елемент, който трябва да присъства във всяка добра книга, добавя нещо към него и прави историята по-интересна. Аз обичам в работата ми да присъства този интересен и загадъчен момент.

Изхождайки от позицията на успял професионалист, който освен че работи в България, има и възможността да пътува често, как виждаш състоянието на страната в момента? Развива ли се тя, според теб?

Трудни въпроси. Тъй като E-lect до голяма степен има социална насоченост, ти знаеш какво е положението у нас. От една страна, в България има възможности. Особено в София и в големите градове навлязоха западни компании, така че не мога да кажа, че вървим в напълно погрешна посока. Обаче си мисля, че ситуацията у нас е трудна, защото фундаментът на икономиката е сгрешен. Българската икономика не се разви по естествен начин, а до голяма степен е обсебена от хора, които вместо да започнат с големи идеи и мениджърски способности, са поставени лица. В тази изкуствено създадена среда младите успяват, само когато се насочват към сфери, в които го няма това първоначално разпределение на капитала отгоре.

Знам за невероятни стартъпи и страхотни идеи у нас, много добри софтуерни разработки и дигитални продукти, но встрани от тях основата на стопанството ни е прогнила, доста хора са преуспели чрез нерентабилни сделки с държавата и всевъзможни неикономически методи за трупане на пари. Така че виждам един „елит“ от няколко десетки хиляди души, които заедно с антуража си от подгласници, любовници и т.н. до голяма степен заемат място, което не биха заемали в нормална среда.

Затова хора като теб и като мен, изкарващи си хляба по нормалния начин, не могат да кажат, че са преуспели в тази държава. Истинският материален успех принадлежи на други.

А песимист ли си или оптимист за бъдещето?

Не искам да съм песимист. Убеден съм, че хора като нас ще се справят. Ако се наложи, ще продължим в друга държава, но няма да останем гладни. В същото време Европа като че вече не е чак толкова атрактивна, колкото беше и като ниво на заплащане, и като стабилност. Вижда се колко е податлива на кризи. Затова си мисля, че хем проблемите на България са трудно решими, хем държавите, на които разчитаме да ни партнират, са в относително несигурно положение в момента.

Иначе казано, очаквам трудности. Така че е добре младите днес да запретват ръкави, да се образоват повече, да развиват уменията си и да са конкурентни на пазара на труда. Очаквам те да преобърнат реалността ни.

Политизиран ли си? Имаш ли политически пристрастия?

Когато дойдох в София,  начинът на мислене около мен беше, че е много хубаво да се закачиш за някоя партия и че пътят към успеха минава от там. Аз лично в момента съм тотално деполизитизан. Следя с умерен интерес какво се случва в политическия ни живот, но все повече осъзнавам, че на процесите у нас повече влияят глобални геополитически събития, а не толкова вътрешните ни борби за власт. От тази гледна точка имам бегли пристрастия, но в момента не мога да се припозная в нито една партия.

Да излезем от политиката. Кои са любимите ти автори и книги – онези, които те вдъхновяват да пишеш?

На няколко пъти се е случвало да харесам някоя книга, която добива допълнителна популярност скоро след като съм я харесал, заради екранизацията си. Така стана с „Властелина на пръстените“, а впоследствие с „Игра на тронове“ и „То“. Иначе, много ми допадат Нийл Геймън и романите му, Дан Симънс в „Хиперион“, и Тери Пратчет. Смятам, че Рей Бредбъри има магически изказ. Уморителен е, не е нещо, което можеш да четеш без почивка, но е хубаво всеки от време на време да се докосва по малко до творчеството му.

Би ли пожелал нещо на читателите на E-lect?

Пожелавам им да са свободни. Свободата във всичките ѝ форми и проявления е уникално благо. Пожелавам им да са културни и образовани, да четат и да се интересуват от света около тях, да мислят критично и да търсят другите гледни точки, да са търпеливи и да се отнасят добре с ближните си.

Благодаря ти за този разговор!

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай