This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Колко струва един писател?

През септември 2017 г. Forbes пресметна, че богатството на Джоан Роулинг възлиза най-малко на 650 милиона долара. Авторката на изключително популярната поредица за Хари Потър понастоящем е може би най-богатият писател на планетата, но съвсем не е сама в клуба на милионерите. Стивън Кинг би могъл да се похвали с около 400 милиона долара, Даниел Стийл има 330 милиона, че и отгоре, Том Кланси – някъде към 300 милиона, Джеймс Патерсън – около 250, а Джон Гришам – към 200 милиона долара.

WriterОбщото между десетките автори на художествена литература, които принадлежат към кръга на милионерите, е, че тяхното по правило добре издържано в техническо отношение творчество успява да развълнува милиони читатели по света, продава се в страхотни тиражи и е преведено на множество езици по всички краища на планетата.

България все още няма и вероятно скоро няма да има име, което да се нареди до изброението по-горе и останалите от техния кръг. Някои от причините за това са напълно ясни – българският език, например, се говори от сравнително малко хора, което поставя родните писатели в незавидната ситуация пазарът на книгите им да е десетки пъти по-скромен от този на техните колеги от Великобритания, САЩ, Русия, Испания, Германия или Италия. До преводи трудно се стига и то поради причина, за която се говори доста по-малко – изключителна рядкост е родно литературно произведение, дори когато е създадено от страшно талантлив автор, да се докара до високо техническо ниво. От личния си опит знам, че писателите ни трудно приемат критика и почти никога не разбират, че вдъхновението и талантът не са достатъчни; за да успееш са нужни упорит (често пъти досаден) труд и огромна дисциплина.

Такава впрочем е и ситуацията в тениса. Не знам дали Григор Димитров е роден талант – пък и лично за мен това е напълно второстепенно – но наскоро прочетох, че по негово собствено мнение водещата дума е „дисциплина“, а той самият иска да даде пример какво може да се постигне с „упорит труд“. При все че има множество фактори защо България има стотици, ако не и хиляди тенисисти, но само един Григор Димитров, тези две думи са основополагащи – без тях нито феноменалните постижения на един от най-големите ни спортисти, нито огромната му банкова сметка биха били постижими.

Което ме води към Калин Терзийски

Вчера прочетох как този иначе талантлив български автор – който обаче е по-популярен с алкохолната си зависимост – се възмущава на факта, че докато Григор Димитров е получил за успеха си в един от най-големите тенис турнири на планетата 2.5 милиона долара, той самият е получавал по 25 паунда за разказ във вестника на българските емигранти във Великобритания. Струва ми се, че за всеки нормален читател е ясно на колко нива е сбъркано това мнение, но аз все пак ще изведа няколко акцента:

А) Калин Терзийски сравнява човека, който понастоящем е трети в света в собствената си сфера, със себе си – автор „с не повече от 4 издадени белетристични книги“. Шампион, чиито отдаденост и професионализъм са изключителни примери за подражание, с индивид, чийто алкохолизъм предимно буди съжаление.

Б) Отгоре на това, господин Терзийски поставя на една нога огромен форум в света на тениса с никому неизвестно публицистично издание в света на литературата. Би трябвало да е напълно ясно, че ако Григор Димитров беше само един от участниците в турнир, организиран от българската емигрантска общност във Великобритания, той щеше да получи съвсем скромно заплащане. Ако Калин Терзийски някой ден попадне в полезрението на някое от големите имена в издателския свят, неговият хонорар на свой ред многократно ще надхвърли печално известните 25 паунда.

В) При все че оценката на качествата на Григор Димитров не е поставена (само) от българската публика, а буквално от милиони хора по света, господин Терзийски използва повода, за да оплюе „целия нечетящ [български] народ“, който явно „не разбира, цени и почита“ гения му и иска да го „унищожи с дребната си злоба“ и да го загроби.

Аз обаче бих казал, че уважението и любовта на хората се печелят не с мрънкане за това как никой не осъзнава колко си велик и не с обиди, а с комбинация от качества, които могат да служат за пример – упоритост, отдаденост, трудолюбие, че дори и скромност, за да не се стигне дотам да се самозабравиш по толкова грозен начин. Именно тези качества създават победителите, те вдъхновяват хората и те служат за подражание. Затова и фактът, че Григор Димитров се радва на огромно богатство и още по-голямо уважение е напълно закономерен.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.

Коментирай