This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Контраст в автобуса

Обикновено не обичам да давам конкретни примери от живота си в подкрепа на някоя позиция тук – тъй като E-lect има за цел по-скоро да следи абстрактни тенденции, а винаги могат да се намерят изолирани случки, които да им противоречат. Днес, обаче, ще направя изключение. Основната причина за него е, че като се изключи статията „Свободата, Санчо…”, никога не съм обръщал внимание на темата за расизма и смятам, че е крайно време да започна.

За да вникнеш в историята, те моля да си представиш автобус на столичния градски транспорт (което не би трябвало да ти е особено трудно, стига поне веднъж да си посетил София) – стар, задушен и най-вече претъпкан. Сега си представи двама млади мъже, всеки на по около 20-22 години. Единият от тях се е качил в автобуса две спирки преди навалицата и има къде да седне. Но с готовност става и учтиво предлага мястото си на стария човек, минаващ покрай него (не застанал над главата му или в близост до нея, забележи, а отиващ към задния край на автобуса – така че нашият герой дори не е наясно дали не се е насочил към друга седалка).

Вторият… Е, когато жена на средна възраст става от мястото си, за да го отстъпи на възрастна баба с препълнена торба покупки, той набързо се вмъква, сяда и започва да гледа толкова лошо, че смутените хорица наоколо дори не се опитват да му направят забележка. Той е wanna-be скинар – с прическа първи номер, кубинки (как издържа, не ми е ясно) и зашито трицветно знаменце с надпис „България над всичко” върху тениската.

За разлика от него, първият персонаж – онзи, за когото ти разказах в по-горния параграф – е чернокож. По всяка вероятност отскоро в страната.

С това общо-взето историята щеше да приключи, ако го нямаше контекстът – предстоящият съвсем скоро т.нар. „Протест срещу циганизацията в България”, преминалият неотдавна „Протест срещу гей-парада” и хвалбите на организаторите им – досущ прилични на моя герой от автобуса – че защитават традиционния морал в родината ни. Питам: не е ли част от същия този морал уважението към възрастните хора?

П.С: Ако си стигнал дотук – благодаря за което – сигурно ще се зарадваш да разбереш, че тази седмица ще бъде интересна за (по)читателите на E-lect. С няколко думи, една отдавна обещана статия най-накрая ще види бял свят, една позабравена тема ще се върне към живот и един пътепис ще бъде завършен. Също така, като се има предвид родната действителност, силно се съмнявам да не намерим повод да си поговорим за политика. See you soon!

Коментирай