This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Свободният пазар и неговите врагове

Тъй като обичам разнообразието (и вярвам, че същото се отнася за теб), днес ще си вземем почивка от поредицата негативни статии, посветени на глупостите на Иван Бакалов и e-vestnik, политическата активност на Цветан Цветанов и виртуалния активизъм на еко фанатиците, и ще поговорим за философия. По заглавието можеш да познаеш, че тема на този материал е последната издадена в България книга от Лудвиг фон Мизес, съдържаща девет лекции за враговете на капитализма – псевдонауката, социализма и инфлацията.

С няколко думи, Мизес (1881-1973) е австрийски икономист с либертариански възгледи и голяма заслуга за изобличаването на комунизма като неработеща икономическа система, благоприятстваща установяването на политическа диктатура. Лекциите му, събрани в сборника „Свободният пазар и неговите врагове”, са изнесени през 1951 г. във Фондацията за икономическо образование в САЩ и се издават за първи път у нас. Няма как и да е иначе, понеже част от темите им са табу буквално до днес.

Самата книга е достатъчно малка, за да я прочетеш в задръстването на път за работа, през обедната си почивка или докато се излежаваш на плажа (но последното е kinda weird, така че по-добре недей). Всяка нейна „глава” е завършена сама по себе си и не изисква някакво задълбочаване в предишните, което също е плюс. Заглавията са от типа на „Лъженауката и разбирането на историята”, „Марксизъм, социализъм и лъженаука” и „Парите, кредитът и икономическият цикъл”, като на всеки от споменатите в първия параграф врагове на свободния пазар са посветени по две или повече лекции, развиващи различни аспекти на обсъжданата тематика.

Лично аз изпитах голямо удоволствие от главата за марксизма, която простичко обяснява защо Маркс е… да кажем, недалновиден в предсказанията си и между другото съдържа следния текст:

Маркс нарича цялата класическа икономика „буржоазна идеология”. Но създадената от него икономическа теория не е нищо друго освен класическа икономика, оформена малко по-различно и описана с малко по-други думи. Приносът на Маркс към икономическата наука е незначителен.

Подобно, впрочем, е отношението на Мизес и към другия гуру на мнозина лениви наши съвременници – Джон Мейнард Кейнс, за чиято теория той казва:

Опитите на правителствата да решават различни проблеми чрез намеса в икономиката не изглеждат разрушителни в краткосрочен план. Някои отрови действат бързо, други – бавно. Държавната намеса в икономиката е като бавна отрова. В дългосрочен план тя причинява последици, оценявани като много бедствени дори от най-запалените ѝ привърженици.

Не на последно място, в сборника „Свободният пазар и неговите врагове” можеш да откриеш едно не особено конвенционално, но иначе логично обяснение за икономическите кризи, което подсказва, че те не само не са присъщи на капитализма, но още от XVIII век са функция на правителствените опити за „подпомагане” на стопанството. Така де, нали сме наясно, че днешната депресия не само не е резултат от „хаоса” на пазара, но и беше излишно удължена от „лечебната” държавна намеса?

За да не те тормозя повече с думи в кавички, ще свърша тук. Книгата е издание на Института за радикален капитализъм „Атлас” и може да стане твоя срещу скромната сума от 9 лева.

1 Comment

  1. Иван says:

    Аз никак не съм почитател на Кейнс, но в статията прозира възприето твърдението, по-скоро внушението на съвременните марксисти, че Кейнс е Маркс с други думи. В действителност при Кейнс няма и грам марксизъм, той разглежда държавната намеса само при криза, само за ограничен период и само като голям купувач на пазара. Най общо Кейнс казва следното “Ако хората не купуват, защото се страхуват за работата си, предприемачите не инвестират защото хората не купуват и уволняват хора по същата причина, това е типичен случай на криза, която се самозадълбочава. Начинът да се излезе от нея е държавата да влезе временно като купувач, предприемачите да почнат да инвестират, това да стабилизира пазара на труда, оттам да почнат повече покупки и т.н. Тоест Кейнс разглежда намесата на държавата единствено като вид стартер, който даде тласък на икономиката, да обърне тренда, но в никакъв случай не и като основен двигател, както сънуват марксистите. Доколкото рецептата на Кейнс е твърде радикална (той препоръчва точно в разгара на кризата държавата да поеме дългове, да се хвърли трупайки борчове в гигантски инфраструктурни проекти), тя никога не е била изпълнявана в чистия ѝ вид, имало е в историята излизане от кризи по този начин, но по-скоро става въпрос за “щипка” Кейнс върху блюдото на Мизес/Хайек. Дори и поради факта, че рецептата на Кейнс може да заработи тогава и само тогава, когато преди това от икономиката (точно по Хайек) са разчистени всички глупости, отпаднали са неефективните участници, изкривените или задържащи правила и изобщо всичко, довело до срутването. Ако това не се случило, мярка по Кейнс е равна на ритуално самоубийство – икономиката не стартира, към това добавяме и фалирала държава.

Коментирай