This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Кучешки живот

Не, не мразя животните. Въпреки това не мога с цяло сърце да се зарадвам на новината за протезите, поставени на кучето Мима – да, онова, жестокостта срещу което разбуни обществото ни преди няколко месеца. Не горя от щастие, не защото не бих искал Мима да проходи отново – тъкмо напротив. Резервите ми се дължат на факта, че парите за нейното лечение бяха събрани единствено благодарение на медийната истерия, разразила се покрай нея.

С други думи, при все че успешно протеклата операция на кучето сама по себе си е повод за радост, обстоятелствата наоколо ѝ предизвикват тревога. На първо място, Мима не е нито първа, нито последна в трагичната си съдба. Обаче е абсолютно малцинство от гледна точка на помощта, която получи.

Още повече се усложнява въпросът, когато се замислим за хората, имащи същата и даже по-голяма нужда от животоспасяваща помощ (а човешкият живот е по-важен от кучешкия), но тлеещи в неизвестност, защото нито една природозащитна организация или медия не се е заинтересувала от тях. Не казвам, че парите за Мима трябваше да отидат за спасяването им, обаче не мога да спра да си мисля, че повечето от дарителите (изключвам онези, които участват в множество каузи, тъй като винаги са малцинство) са направили избор между едно жестоко осакатено куче, което са видели по телевизията, и някой жестоко осакатен човек, който не е имал това щастие.

А безспорно става дума за избор – при това етичен, понеже и аз, и ти сме наясно, че живеем в държава, в която няма достатъчно пари за всеки.

Дори това не е всичко. Мима бе спасена, но дебатът в обществото ни, който аха да вземе да почне покрай осакатяването ѝ, така и не се състоя. Да, имаше ги природолюбителите, настояващи за криминализиране на насилието над животни, и те дори представиха някои валидни аргументи в полза на искането си (например, че човек, способен да направи подобно нещо на куче, едва ли ще се поколебае при следващия спор със съседа), и да – появиха се гласове, че простото спазване на съществуващото законодателство ще бъде достатъчно.

Обаче нищо повече не се случи. Уличните песове все така продължават да са проблем в страната (и най-вече в столицата), извергите все тъй си стоят на свобода, а любителите на животни – същите, които подкрепят строгото наказателно законодателство – все още не обръщат внимание на закона, стане ли дума за техните кучета.

Впрочем, ако може да се вярва на webcafe, МВР и прокуратурата за пореден път демонстрираха изключителния си професионализъм, прекратявайки случая „Мима”, тъй като експертизата не е успяла да докаже човешка намеса при осакатяването ѝ (все едно тя не беше видна от пръв поглед).

Или накратко, на едно куче евтаназията му се размина. Викай  „ура”. Нито един друг проблем, повдигнат от насилието срещу него и обществената истерия, обаче, дори не бе помръднат. Затова ще използвам скромната си трибуна, за да ти задам въпросите, които ме вълнуват. Първо, морално ли е събирането на пари за лечението на Мима, при положение, че има статистически валидно количество хора, в помощ на които никой не си мърда пръста? Второ, трябва ли да бъде криминализирано насилието над определени видове животни и до какви последици ще доведе това? И трето, докога ще търпим насилието от животните и пълното незачитане на закона от страна на техните собственици и няма ли най-накрая държавата (в частност столична община) да свърши работата, за която ѝ плащаме?

Бонус: как да повярвам, че „моята полиция ме пази”, като не може да разбере със сигурност дали лапите на Мима са отразяни от човек (от кого тогава, Бога ми – сръчно боравещ с ножа павиан?), не може да събере доказателства, за да задържи в ареста поне един от „престъпниците”, които хваща ежедневно, и дори не може да уцели правилния адрес за провеждане на поредната си акция?

4 Comments

  1. Жълт кантарион says:

    Извинявай за тъпият въпрос, ама ти зоофил(ка) ли си?

  2. Прав/а си! Въпросът е тъп.

  3. “Първо, морално ли е събирането на пари за лечението на Мима, при положение, че има статистически валидно количество хора, в помощ на които никой не си мърда пръста?” 

    Да, морално е. Всеки има право да дава пари за каквато си иска кауза. Това е благотворителност. По принцип никой не е длъжен да дава пари за каквото и да било, което не му носи някаква облага. При положение, че много хора все пак го правим, смятам, че не можем да бъдем обвинени в неморалност. В смисъл – ти ако дариш пари за изграждането на дом за деца в неравностойно положение в България, някак не върви да те критикувам, че не си ги дал за децата в Сомалия, макар те да са в по-кофти положение. 

    “Второ, трябва ли да бъде криминализирано насилието над определени видове животни и до какви последици ще доведе това?

    И трето, докога ще търпим насилието от животните и пълното незачитане на закона от страна на техните собственици и няма ли най-накрая държавата (в частност столична община) да свърши работата, за която ѝ плащаме?”

    То всъщност е криминализирано през 2008 г., само че прилагането на този закон хич го няма. Едва преди няколко дни в Шумен беше произнесена първата осъдителна присъда за убийство на бездомно куче. Брутално убийство, дело на психопат. Присъдата беше… обществено порицание и пробация от 10 месеца. Дори нямаше парична глоба. За друго да не говорим. Но поне бе присъда де. Предполагам, че като за България трябва да съм доволен. 
    Та за последиците – досега няма кой знае какви. Мен ако питаш, това може да се промени, само чрез вдигане на много, дори на моменти дразнещ шум от страна на природозащитните организации, така че полицията да почне да се занимава с тъй непривичната ѝ дейност да следи за спазването на закона (за защита на животните) и да залавя нарушителите му.

    Ето между другото линк към закона.

  4. Не е така! Кауза са и ислямистките училища и при все че всеки може да дари пари за тях, нормалните хора не ги приемат за морални. Характеристика на правовата държава е, че позволява на хората да правят доста неща, без значение дали са морални или не, но това не превръща автоматично всички, което не е наказуемо, в етично. А сравнението със Сомалия не издържа, защото в случая става дума за хора и играят други фактори (твоите съграждани по правило са на по-високо място в собствената ти система от ценности, отколкото останалите и пр.). В случая със сравнението между хора и животни, обаче, правилото е, че първите винаги – т.е. при равни други условия, от които естествено могат да се измислят изключения – са по-важни от вторите.

Коментирай