This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Очаквано (не)добра комбинация

С едно изречение, новината днес беше, че лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция поиска оставката на министъра без портфейл Божидар Димитров, по този начин присъединявайки се (със седмица закъснение, трябва да кажа) към колегите си от БСП. Така опозицията срещу най-големия историк и археолог на България продължава да се разраства и вече обхваща всевъзможни организации и обществени слоеве, някои от които никога не заставали от една и съща страна на барикадата – „автентичните” десни, левите (от чиито среди – не бива да забравяме – се излюпи министърът), археолозите, блогърите и… президента.

Погледната под този ъгъл, комбинацията е силна. След като определено явление успява да издразни толкова много хора, за всички, освен може би за господин Борисов, е видно, че прекратяването му ще донесе само добро. За да конкретизирам, оставката на Божидар Димитров би била положителен знак към съсловието на учените и археолозите, които бяха пряко засегнати от думите и заплахите му.

(„На овчарчета ще ми станат”, а?)

Същата оставка ще демонстрира на блогърите – а те стават все по-влиятелни – че в това правителство на гафовете се реагира адекватно и че личните отношения не влияят на назначенията във властта. Тя би подсказала още, че грубият/агресивен/силов език е точно толкова недопустим, колкото във всяка нормална държава – положителен знак към ЕС, където едно управление се оценява по действията, а не по декларациите.

(Кой не е чувал изявленията, че в ГЕРБ (ще) се проявява нулева толерантност?)

Но преди всичко оставката на министър Димитров ще сложи край на рядко случващото се единомислие между СДС (не знам каква е позицията на ДСБ) и БСП. Възможно е това даже да забави все по-разширяващия се разрив по линията ГЕРБ – Синята коалиция и да позволи на Борисов да изтъргува приятеля си за парламентарната подкрепа, от която с течение на времето ще има нарастваща нужда.

Така че, мисля си, премиерът или ще успее да разбие недоволството, причинено от господин Димитров, с един-единствен удар, или ще установи, че СДС, БСП и блогосферата са неочаквано добра комбинация, щом стане дума за подклаждане на общественото недоволство. Точно така, любими вожде – недоволството е единственото нещо, което те плаши, нали?

1 Comment

  1. Зелен Бетон says:

    Дано в бъдеще да се случват все повече такива “комбинации”. Това би означавало, че мненията в обществената среда се формират не въз основа на конфронтационните стандарти тип “приятелят/врагът на моя приятел/враг и е мой приятел/враг” (във всичките възможни конфигурации на фразата), а въз основа на ПРИНЦИПНО отношение към КОНКРЕТНИЯ проблем. И че инцидентното съвпадане на становищата на БСП и СДС (примерно) не означава, че те заформят някакъв сговор – а че проблемът е толкова очеваден, че дори политически опоненти застават на една позиция.
    Ако подобни случаи зачестят, това би означавало, че двуполюсният модел започва да изчезва не само от политиката, а и от мисленето. Дай боже, бих казал (макар че съм по-скоро песимист по въпроса)…
    По повод на оставката на Б. Димитров: според мен в случая това не е решение. Защото е ТВЪРДЕ СЛАБА САНКЦИЯ. 
    Никога не съм можел да разбера как така, когато един управленец или политик сгафи, си подава оставката и всичко се смята за пито-платено. И същият след време цъфва на друга висока длъжност, чистичък и измитичък. Ами вредите, които е причинил? Оставката какво е – някаква тотална индулгенция, която освобождава от отговорност? Че какво ги спира тогава да продължават да вършат глупости?
    Не, Б, Димитров трябва да остане. Но С НАМОРДНИК. ПОКАЗНО сложен намордник, който да е ясно видим за всички. И който ежедневно да напомня на колегите му, че когато един представител на властта не може да си контролира приказките поради прекалено самочувствие, следва реално наказание.
    Намордникът може да бъде най-различен. Примерно, да се забранят на Б. Димитров всякакви публични изказвания за 6 месеца. Да си седи в кабинета и да работи, без да приказва. Или пък да му се намали заплатата наполовина, пак за 6 месеца (или дори за една година).
    За да бъде санкцията срещу него недвусмислена и да има реален превантивен ефект, той трябва да си остане на поста, но да бъде ПУБЛИЧНО НАКАЗАН. И всички да знаят, че това е НАКАЗАНИЯТ МИНИСТЪР. Всичко друго е половинчата работа.

Коментирай