This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Време разделно

Много мога да говоря за отвращението си от поръчковото писателство от комунистическата епоха, защитавало с розови думички най-грозните епизоди в съвременната ни история. Както и да формулирам подобен текст, обаче, първият пример, за който се сещам е – да, точно така – романът „Време разделно” на Антон Дончев. Това е причината за следващите нетипично груби като за E-lect редове, които по-добре да не си причиняваш, ако си фен на „писателя” или просто не ти се чете поредната порция негативизъм в този иначе хубав септемврийски ден.

Поводът за днешния материал е новината, че за 80-годишния юбилей на господин Дончев се подготвят всенародни тържества под патронажа на самия председател на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Те включват честване в НДК, награждаване на (според пресата) „живия класик на българската литература” с орден „Св. Св. Кирил и Методий”, както и обявяването му за почетен гражданин на София. Освен това е предвидено учредяването на фонд за построяване в Смолян на паметник на героите на „Време разделно”. За капак учениците ще бъдат зарадвани с конкурс за есе по творчеството на Антон Дончев.

Позволи ми да бъда прям и да кажа, че всичко това е безумно тъпо. Разбира се, нямам нищо против юбилея на човека, да е жив и здрав. Но да честваш автора на „Време разделно” – една книга, поръчана и написана за оправдание на двете вълни на насилствена промяна на имената на помаците и впоследствие на българските турци, е нещо като да организираш празник в чест на „Моята борба” в Германия (даже можеш да използваш същата причина, нали – и двете нека ги наречем литературни произведения са измежду най-четените в съответната държава).

Не знам защо, но не си спомням да се радвахме така всеобхватно на годишнините на Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, например. Още по-изненадващо за мен, в България няма един едничък паметник на героите от „Под игото”, „Бай Ганьо”, „Тютюн” или „Междузвездни войни”. Знаеш ли защо е така? Понеже те са измислени. Точно като ужасно идеализираните и напълно нереалистични образи във „Време разделно”.

Вкратце, по мое мнение идеята за цялото това предстоящо мероприятие е пример за онзи полет на мисълта, с който напоследък асоциираме най-вече Божидар Димитров. Чак се учудвам, че не му е хрумнала на него. Нищо – още има време да поиска 400 000 лева от Дянков за поправка на някоя родопска църква.

6 Comments

  1. някоя си says:

    Дежурен комунистически НОМЕНКЛАТУРЧИК и МОШЕНИК – Антон Д.

  2. marystaneva says:

    “Много мога да говоря…” Много можеш да говориш, а дори името си не си написал! Имало ли ги е тези неща – имало ги е. Трябва ли да ги помним – да, трябва. Защото народ, който не познава историята си, рискува да я повтори. Това не значи сега да мразим днешните турци заради това, което е ставало преди повече от век.

  3. Ivan says:

    Не мога да разбера от коментара ти – оспорваш ли случилото се, макар и метафоризирано (а може би не) в книгата???
    Искаш да кажеш че е нямало такова клане преди 300 и… години в Родопите???
    Ше се радвам на отговор!

  4. Само да вметна за n-ти път, че името ми го има на няколко места на тази страница (например горе вдясно, където пише кой е авторът на статията). Взе наистина да ми писва от хора, които дори не са достатъчно внимателни да гледат, а в същото време единственият им аргумент е предполагаемата анонимност на автора.

    Иван, много неща са се случвали в Родопите, спор няма, но не виждам това какво общо има с темата на този материал. Ако се върна на аналогията с “Моята борба”, все едно да ме питаш дали оспорвам станалото в Ерусалим през 33 г. So what? (Самото “Време разделно”, обаче, е художествена измислица, базирана на предполагаемо истинен текст, който впоследствие бе доказано, че е фалшификат, ако не се лъжа. Това даже Антон Дончев не го отрича – все пак за него книгата е роман.)

  5. И написан по партийна поръчка :).

Коментирай