This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Паметникът на жертвите

Нарочно избягвах да напиша мнението си за 9 септември през целия ден. Не мисля, че мога да кажа нещо кой знае колко нечувано по повод датата на комунистическия преврат, която недолюбвам с отдалечената омраза на човек, прекарал незначителна част от детството си в епохата на „народната власт”. Преди малко, обаче, научих за декларацията, прочетена от името на БСП от иначе уважавания от мен професор Андрей Пантев.

И ме хвана срам. Срамувам се от факта, че историк (който не се казва Божидар Димитров) може да говори с убеденост за 80-те процента неграмотни българи преди 9 септември, за доброто здравеопазване по време на социализма и за културните авторитети, които нямали паралел днес. Не знам какъв е източникът на информация на професор Пантев, но не е лошо да си го смени.

Обаче в крайна сметка, най-тъпо ми стана от твърдението, че на днешната паметна дата е сложен край на всичко, което допреди нея е накърнявало имиджа на България пред света. Какво например? Хъм, съдебната система, отказваща да се изхвърля със смъртните наказания дори във времето на тежките бунтове през 20-те или на ОФ-съпротивата по-късно? Или парламентът, църквата и обществото, осмелили се да се изправят в защита на еврейската общност?

Каквото и да имат предвид Андрей Пантев, най-достойният отговор на лицемерието му можеш да откриеш тук – във виртуалния паметник на жертвите на комунизма. В него засега фигурират 7290 имена, но, както пише в рубриката „За нас”, страницата е в процес на допълване. Не знам какво повече да кажа, освен да те помоля да я разгледаш. Може би, ако професор Пантев го направи (или вземе, че започне да си разбира по-добре от работата), дори той ще промени непонятното си мнение.

Коментирай