This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Спектакъл по български

От векове е позната максимата, че обикновените хора могат да бъдат контролирани чрез „хляб и зрелище”. В българския си вариант тя изглежда трансформира „и”-то в „или” и набляга най-вече на спектакъла. Мисля си, че четирите и половина десетилетия на партийни конгреси, конференции, пленуми на ЦК и другарски целувки, и последвалите ги двадесет години на митинги, протести, Боянски ливади, отлюспвания, оставки и нови и нови спасители представляват бездънен източник на опит за това как обществеността да се отклонява от проблемите на деня.

Въпреки че на пръв поглед изглежда, че всичко вече е създадено и приложено, всяко следващо шоу носи поредната изненада. Странно, но от позицията на страничен наблюдател можеше да помисля, че основните проблеми на изминалата седмица са свързани с лекарските протести, популисткото, ляво и най-вече несъобразено със собствената му програма предложение на управляващите да налеят по 2 процента повече от парите на всеки от нас в алчната и силно бюрократизирана Здравна каса… или може би, с отправеното предупреждение, че дори едно не особено силно земетресение (каквото може да се очаква – не веднага, но скоро) ще доведе до смъртта на хиляди софиянци, заради непригодената за него инфраструктура…

За повечето наблюдатели, обаче – включително за огромния процент от „обикновените” хора – истинските тревоги на последните дни са причинени от махленския скандал между президент и министър на финансите и започналата вследствие на него подготовка за невижданата по нашите земи процедура по импийчмънт.

Ето го принципът на зрелището в действие. Не виждам смисъл да се спирам на това дали изнесената от Първанов стенограма на разговора му с Дянков е нарушение на Конституцията (при все че споделям виждането, че действието е неморално), нито да обсъждам стила на работа на едно правителство, чиито министри всекидневно гостуват в развлекателни предавания. И няма да кажа нито дума за лидера на партия ГЕРБ, който едновременно се хвали, че държи в ръцете си цялото управление и се оплаква, че собственият му Изпълнителен съвет отказва да се съобрази с мнението му.

Не виждам смисъл, не защото няма какво да напиша, а защото поредният политически спектакъл (без значение дали е започнат от Първанов, от Борисов или – вероятно – съвместно от двамата) има една основна цел – да превърне големите заглавия, темите и редакционните материали в медиите, посветени на актуалните проблеми, в кратки дописки, забутани някъде между кръстословиците и вицовете, които така или иначе никой не чете.

Всичко останало е второстепенно.

Мислиш, че греша? Ще си позволя една прогноза. Президентът няма да бъде отстранен. Все пак процедурата ще бъде задвижена и ще продължи да бъде на фокуса на общественото внимание още няколко седмици. Междувременно екзотичната промяна в здравното законодателство, предложена от ГЕРБ, ще бъде приета, без мнозинството от хората, които засяга, дори да разберат за това… и докато всички са заети да хрупат пуканки в очакване на поредната сцена от битката по върховете, същото сигурно ще се случи с други спорни законопроекти.

После завесата ще се вдигне за следващото шоу. Полицейска акция, ръководена лично от премиера в почивката след поредната отсечка на магистрала Люлин? Референдум за излъчването на Телетъбис? Един Борисов знае!

П.С. Не ми се иска този текст да оставя невярното впечатление, че подкрепям президента и затова ще ти кажа направо: не смятам, че в постъпката на Първанов има нещо достойно за уважение. Надявам се тя да не се превръща в пример за подражание в отношенията между институциите.

В същото време все си мисля, че една партия, която демонстрира толкова строг морал,не  може и не трябва да го прилага избирателно. Познай колко членове на ГЕРБ осъдиха добилата печална слава постъпка на господин Волен Сидеров в един самолет на Луфтханза отпреди няколко седмици! Точно така! Нула!

Коментирай