This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Ink

Представи си свят отвъд нашия свят, където правилата се диктуват от вечната борба между Доброто, в най-чистата-но-все-пак-реалистична възможна форма и унифицираното, мрачно и дистопично Зло. Това е лесно, разбира се, както е наясно всеки човек, изгледал повече от два-три филма и ориентирал се към четенето на издания с размери, надхвърлящи тези на списание „Блясък”. Затова можеш да допълниш картината с идеята за създания, влизащи в дома ти, когато заспиш, и носещи ти красиви сънища (ако си уцелил джакпота) или зловещи кошмари.

Тяхната битка – тази, която вече споменах – напълно в духа на традицията е за душата на всеки един от нас. Средствата за воденето ѝ, обаче, са необичайни.

Играчите в тази вълшебна реалност на пръв поглед наподобяват ангелите и демоните, с които сме свикнали. От едната страна са Разказвачите (Storytellers), които навярно можеха да минат за типичните воини на доброто, ако не бяха силно индивидуализирани, запълнени с характер, поддаващи се на емоциите си, гневни, непоследователни и дори уплашени. От другата е армията на Инкубусите (Incubi) – създания, толкова сериозно опитващи да бъдат еднакви, че чак е тъжно доколко не им се получава.

В центъра е трудно подлежащото на описание множество от непопадащи в никоя от горните категории, но не и неутрални души, които трудно биха изиграли каквато и да било роля в някоя праволинейна приказка и дори тук очевидно идват от другаде.

Такъв е фонът, на който се развива действието в независимия кино филм Ink, (не)познат в България с донякъде произволното заглавие „Мастило”. Самият екшън е насочен към отвличането на едно малко момиче в страната на сънищата и опитите за спасяване му, но тъй като смятам да запазя днешния текст относително лишен от спойлери, тук няма да се занимаваме с него.

Това, на което ще обърнем внимание, е изключително визуалният подход на представяне в Ink. В него не ще откриеш досаден наратив, който да те въведе в действието. Липсва и така популярното (Avatar, anybody?!) въвеждане на бекграунда под формата на диалог между основните действащи лица или с подкрепата на протяжни сцени, чиято единствена функция е да ти покажат какво Богато въображение™ има режисьорът (пак там, като се замисля). Поради тази причина филмът донякъде е труден за следене – но само донякъде и само ако не внимаваш.

Защото цветовата гама е водеща в него. До такава степен, че на секундата да те ориентира дали се намираш в „истинския” свят, в този на сънищата, на разказвачите, на инкубусите, или някъде по средата, заобиколен от възможности.

Иначе казано, намирам режисурата, така както и сценария на Ink за доста добри с уговорката, че – все пак – става дума за нискобюджетен филм, който е далеч от реализирането на пълния си потенциал.

Говорейки за сценарий, за мен най-интересен в цялата продукция бе съвсем реалният (доколкото ние – като хора – имаме наглостта да претендираме за монопол върху нещо така абстрактно като „реалността”) поглед към съвсем реалните глупости, които повърхностно погледнато ни се стоварват отникъде, но всъщност сами си причиняваме, движени от – как казваше Йода? – страх, гняв и омраза.

За завършек: Ink вече е на (повече от) година, обаче реших да пиша за него, воден от неопределеното съмнение, че и ти, подобно на мен, не си разбрал за появата му. Няма да го видиш по кината, естествено, и тъй като E-lect е напълно солидарен с господин-рицар Явор Колев в борбата му с интелектуалното пиратство, тук няма да научиш, че можеш да си го изтеглиш от небезизвестния торент-тракър, започващ със За и завършващ на мунда. Btw, ако не беше активното споделяне, точно този филм нямаше да донесе на създателите си голяма част от приходите и популярността, на която се радват. Иронично? Не мисля!

Коментирай