This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Журналистически морал

Във важния документ, озаглавен „Етичен кодекс на българските медии”, между другото се казва, че „[ние, журналистите] няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност”. Значението на този текст, разбира се, подлежи на тълкуване и да, той няма задължителна стойност за никого.

Целта на документа, подсказана от името му, е повече или по-малко да кодифицира моралните норми в журналистическата практика. А те не се различават от тези, които обществото като цяло приема.

Нека се запитаме следното: морална (и нормална) ли е практиката да „интервюираш” хора, изгубили децата си в ужасна катастрофа преди броени часове? Ведно с оцеляла от катастрофата – в болницата? И със семейството на човека, който я е причинил и за когото не се знае дали ще оцелее? Морално и дори нормално ли е да превръщаш всяка трагедия в евтина сензация, за да спечелиш надпреварата за рейтинг?

За себе си имам отговор. Не знам дали е правилен, но знам, че е коренно различен от този, даван от две водещи електронни медии – едната известна със страстта си към риалитито в най-гнусната му форма, а другата – с твърдението, че истината била въпрос на гледна точка.

5 Comments

  1. valko says:

    Минавам на друг канал задължително.

  2. Галина Пашова says:

    Абсолютна липса на морал. И за съжаление това не е констатация от вчера или днес. Напълно съм съгласна с това, че в борбата си за “рейтинг” хората оскотяха. Тъжно и страшно, а може би зловещо?

  3. Ina says:

    Можем ли да покажем на журналистите, че трябва да има някаква граница?

  4. Разбира се! :) Аз лично съм убеден, че в големи медии като цитираните се появява само това, за което има търсене (за разлика от едни други, които се мъчат да създадат такова в полза на спонсорите си). Така че материали, които хората твърдо не приемат, просто не вървят. За съжаление, случаят явно не е такъв. Но да не се отплесвам в размисли за психологията ни…

  5. Пепи says:

    Възмутена съм от безочието на Миролюба Бенатова. Как може да се гради кариера за сметка на човешкото нещастие и то на Великден, когато всички трябва да се смирим?! Просто се радвам, че госпожата не е живяла преди 2000 години, защото би попитала Спасителя: Удобен ли е кръстът? или Пироните, с които сте разпнат, по мярка ли са Ви? Би било смешно, ако не е болезнено тъжно….

Коментирай