This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Демокрация в действие?

Днес българските избиратели (или поне 1% от тях) гласуват за кандидатите за президент и кмет на София на Синята коалиция. В предварителен вот, нямащ аналогия след 1996 г., когато Петър Стоянов победи с огромна разлика Желю Желев и на практика трасира пътя си към поста на държавен глава. Истинска демокрация в действие, нали?

По-скоро не

В последните дни в блогосферата се изсипаха толкова положителни статии, възхваляващи безкритично една по моему безсмислена проява, че нямаше как да се сдържа да не ти предложа алтернативната позиция. Тя, впрочем, не се дължи на някаква неприязън към СДС и ДСБ, които в определени моменти са ми симпатични, нито на вродено хейтърство, прокомунистически уклон или много свободно време. Аргументите ми защо не харесвам днешните избори са рационални и са точно три на брой. Предупреждавам те предварително, че може и да не ти допаднат, така че, ако си леко фанатизиран по Синята идея™, по-добре не си губи времето с дочитане на статията.

И така, на първо място, изборите струват много пари – въпреки уверенията на господин Костов в обратното – а аз съм против лишените от смисъл разходи в условията на криза. Че става дума за такива подсказва броят на гласувалите (под 60 хиляди души към момента) в сравнение например с този от 1996 г. (когато до урните отиват към 860 000 българи). Дори да пренебрегнем средствата за кампанията, подобна активност просто не оправдава огромното количество отворени секции.

Но това щеше да бъде бял кахър, ако поне ни се предлагаше някакъв избор. Кандидатите на СДС дори не съм ги чувал (както и ти, освен ако не им се падаш нещо роднина), Прошко Прошков едва ли е особено разпознаваем извън „Лозенец”, а Светослав Малинов ми е познат, само защото ми е преподавал.

(Той, между другото, е пич и по-нататък може сериозно да се замисля дали да не го подкрепя… обаче това не променя готовността ми да заложа пари, че името му би могло да закопае следващия претендент за голямата награда в „Стани богат”.)

По-неприятна от непознатите лица е липсата на програми, които да се състезават една с друга. На сайтовете на СДС и ДСБ няма такива. На личната кандидатска страница на Румен Христов е пълно с общи приказки от типа на – цитирам: „президентът има сериозни правомощия – ако получа вашата подкрепа ще го докажа” и „искам България да постигне икономически възход и международен авторитет – президент от СДС ще гарантира това”. Що-годе единствената позиция, до която се добрах, беше изказана от кандидат-кандидат-кметовете по време на дискусията, организирана от Сула. Казвам „позиция”, защото въпросната дискусия по-добре да беше кръстена „монолог” – толкова съгласни един с друг бяха и двамата.

Накрая, предварителните избори са хитър начин да се заобиколи законът, който в общи линии определя кампаниите да започнат 30 дни преди същинския вот. Всъщност щях да съм „за” – и Меглена Кунева и Волен Сидеров вече правят същото, та било то и с много по-малки разходи. На фона на предните две възражения, обаче, си мисля, че резултатът ще бъде противоположен на планирания. Вярно, след днес обикновеният избирател няма да гледа въпросително, щом чуе името на Светослав Маринов. В същото време фактът, че си кандидат на двете партии, които заедно не могат да изкарат 60 000 души пред урните, едва ли ще смрази кръвта на политическите опоненти. Нито ще убеди колебаещите се, че има смисъл да се морят.

Така че вместо да плащат за демонстрацията на нивото на маргинализиране на формациите им, господата Костов и Димитров можеха да опитат да играят умно, да изберат кандидати  по първоначалната формула, да напишат програми и да инвестират парите си в истинска кампания.

1 Comment

  1. Драган says:

    Когато човек заема такива категорични позиции, трябва да 100% сигурен в това, което казва. Прошко Прошков е изключително популярен кмет на “Лозенец”, а от средата на тази година е разпознаваем и от всички софиянци (след участията му в популярни телевизионни формати). А за програмата му – човек трябва наистина да е гледал/слушал поне едно негово медийно участие, за да е наясно с управленските му цели и приоритети.

Коментирай