This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Клаймътгейт: въведение

Тежкото енциклопедично определение за промяна в климата е „дългосрочно изменение в статистическото разпределение на атмосферните модели”, което може да приема различни форми – от просто отклоняване от средните числа до различия в появата и честотата на екстремни събития (като много горещи или студени дни, по-чести урагани и пр.). В случая под определението „дългосрочно” попада период от време с продължителност от минимум няколко десетилетия, с което учените общо-взето си гарантират, че няма да влизат в безсмислени дебати от сорта на: „по-особен ли е климатът днес от този през 2005 г.”

Едно важно предварително наблюдение: климатичната промяна е неизбежен и непрекъснат процес, предхождащ не само появата на човека, но и тази на живота като цяло на Земята. Затова, когато става дума за научните спорове свързани с нея

(които се разгарят все по-остро в последно време, каквото и да се опитват да те излъжат едни строги активисти в горски тонове,)

техният фокус не е има ли я, или не. Напротив, двете основни теми в този дебат са: 1.) причинена ли е наблюдаваната в последните около 40 години промяна – често описвана с термина „глобално затопляне” – от човека; и 2.) какви ще бъдат потенциалните ѝ ефекти по отношение на планетата [1].

Накратко, възможните отговори по първата точка са 3: че глобалното затопляне (чието наличие никой не отрича) се дължи на антропогенни фактори и най-вече на въглеродния диоксид, който отделяме в резултат на индустриалната си дейност; че то няма нищо общо с нас; и в крайна сметка, че е следствие от някаква комбинация между човешката намеса и естествения природен цикъл. Подобно е положението с точка 2, тъй като възможните последици могат да са предимно положителни, по-скоро отрицателни или смесени.

Важно е да се знае и затова ще акцентирам: почти няма сериозен учен, категорично отричащ възможността противната позиция да се окаже правилна. Защо е така ще отговорим в следваща статия от настоящата поредица. Но на политиците, медиите и особено активистите тази нюансираност някак си им убягва – те оперират с разни абсолютни твърдения, нямащи база в сериозната литература.

Тук някъде му е мястото да отговоря на вероятния изникналия въпрос каква за Бога е причината да пиша всичко това. Спокойно, нямам никакво намерение да влизам в сложния дебат, в който е неясно кой ще се окаже прав (въпреки че си имам лаишка позиция). Има, обаче, една тема, по която много ми се иска да поговоря, и тя – в традицията на E-lect – е свързана с манипулирането на истината, било в резултат на грешки, каквито безспорно стават, било на съзнателни действия.

А манипулациите на тема екология са тъжна реалност. Милиарди долари са похарчени в изпълнение на Протокола от Киото, подкрепен от научен доклад, който днес е на път да бъде тотално дискредитиран. В подкрепа на основна теза в „Неудобната истина” на Ал Гор е показана фалшифицирана графика и при все че „грешката” е призната, никой не разбира за това, заради отказ от официално опровержение. Известни учени изваждат мейли, в които им се поръчва така да наредят работата си, че да „докажат”, че Глобалното затопляне™ е уникален феномен за последното хилядолетие. Научни журнали отказват независимата проверка на първична информация в нарушение на собствените си правила. Един способен лаик демонстрира фрапираща грешка в инструменталните данни на НАСА, подменила цялата температурна парадигма на територията на САЩ. И не на последно място, Клаймътгейт хвърля тежка сянка върху легитимността на много от сериозните играчи в единия отбор.

На всичко това се надявам да обърне внимание най-амбициозната като замисъл поредица в досегашната история на сайта. Причината да я започна е много проста – за много от посочените манипулации и скандали почти не пише в традиционната преса. Съмнявам се, че ще намеря и един читател, който да знае по нещичко за всичките. На мен повечето ми бяха неизвестни, преди да се заровя в темата.

В общи линии подходът ми е да следвам процеса на собственото си ограмотяване, без да се ограничавам откъм обем, брой материали или краен срок. Отсега мога да кажа, че статиите ще са много, а темпото на писане – бавно. Едва ли ще успея да обхвана всичко – ако си наминавал от време на време, вече знаеш, че предварителни планове и преди са завършвали с фиаско.

За сметка на това стремежът ми е да съм възможно най-фактологичен и да предоставя на читателя добра референтна база, за да си състави независимо мнение. Ако темата ти се струва важна, чувствай се поканен да допринесеш, както намериш за добре – с критика, допълнителна информация или дори като гост-автор в E-lect.

Преди да приключа за днес, това, което предстои съвсем скоро, е кратък „курс” по климатология за начинаещи, който да ти даде обща представа как всъщност учените си вадят извода, че скоро всички ще умрем от топлинен удар примерно, последван от почти криминалната история на най-популярната и най-скъпо струваща графика в последното десетилетие – тази на „хокейния стик” (точно отгоре).

П.С: Всъщност поредицата, освен по-обща причина, си има и съвсем конкретно вдъхновение. Наскоро един от по-важните хора в ПП „Зелените” – Борислав Сандов – си позволи да ме „посъветва” да престана да пиша за екология, от която очевидно нищо не разбирам. Това е моят отговор, Боби, с искрена благодарност за съвета – ако не беше ти да ме вдъхновиш да се образовам, сигурно никога нямаше да науча за толкова много от мръсните (публични) тайни на еко-движението.

***

[1] Това, разбира се, е съвсем схематично представяне. Например, важен и пряко свързан с предните два е въпросът за прогнозирането на бъдещата посока на глобалното затопляне и дали тя няма отново да се обърне, както се е случвало. Прогностичните възможности на дадена научна теория са основополагащи за приемането ѝ за вярна. Това, обаче, е съвсем отделен разговор.

Коментирай